Тези дни, докато си подготвям лекцията относно арабската калиграфия, се натъквам на следната класификация на шрифтовете. Предложена е от Фаузи Афифи, автор на книгата „Персийския шрифт“1 и изглежда така:
Малко повече яснота се внася от превода ми на таблицата по-долу. Има три критерия, по които един шрифт бива оценен:
- Колко лесно се чете;
- Колко лесно се пише;
- Колко е красив.
Въз основа на тези три критерия се формулира и крайната „обща оценка“ на съответния шрифт. За по-голямо улеснение оцветявам и съответните стойности (зелено – високо, положително, съответно и колкото по-оранжево, и съответно червено – толкова по-ниско в класацията).
Досега не съм виждал подобна типология на шрифтовете.
Да видим какво ни казва, формулирано по такъв начин.
На първо място, очевидно е, че основната група шрифтове се съставя от горните три – насх, неста‘лик (на арабски е наста‘лик) и шекасте.
Това веднага ни навежда на подозрението, че авторът на класификацията има вкус към Персия и тамошните шрифтове. А те са сравнително късни – знаем, че през втората половина на XIV в. се появява нов шрифт, наречен наста‘лик (перс. неста‘лик), от комбинация от наименованията на два предишни шрифта – насх и та‘лик. Но далеч преди това съществуват шрифтове като сулус, мухаккак, райхани или пък куфийски. Те обаче намират място в класацията само като вторични. Изрично се указва – имаме първичната група от три шрифта, първият от които (насх) е „родоначалник“ на другите два (основните персийски шрифтове) и които биват схващани не само като начело на класацията по очертаните критерии, но и като основни спрямо останалите. В този смисъл класацията добре пасва на общата тема на книгата – „Персийският шрифт“.
Авторът на книгата посочва дори откъде е почерпил структурата на тази подредба – от „Атлас на калиграфията и шрифтовете“ на Хабиб Аллах ал-Фадаили2.
Там откриваме, че предложената по-горе таблична схема е обобщена реконструкция на класификацията. Откриваме също и нещо, което личи в таблицата. Трите критерия не са с еднаква тежест. Става ясно, например, че ако насх е най-лесен за четене, на второ място по красота и на трето по лекота на изписване, което пък води до обща оценка 1, то четивността е най-важна мярка. Това не е пояснено и човек трябва да се сети сам.
Но в „Атласа“ на калиграфията, чието първо издание излиза през 1993 г., а второто през 2002 г., имаме изрично уточнение.
Ал-Фадаили казва, че критериите са подредени по важност 3 от него след „дългогодишно изучаване на шрифтовете“.
А яснотата, леснотата на четене при шрифтовете е първична, тъй като се казвало, че „най-красивият шрифт е онзи, който се чете“. Оттук и приемливия от гледна точка на формата шрифт съотвeтно изисква по-малко време за изписване от калиграфи, заема по-малък брой страници, без да се разлива в протяжности, изразителен е в кратък обем, според казаното, че „най-добрия начин да се говори, е кратко и съдържателно“ (хайр ал-калям ма калла уа-далла), за да може писарят да изпълнява задачата си бързо, без грижи4. Едва на трето място е поставена красотата на шрифта, обвързана с вътрешноприсъщия човешки стремеж към красивото и неговото откриване в природата.
На свой ред в красивия почерк се откриват понякога отличителни характеристики от природата и нейните форми, както илюстрира и примерът с патицата и персийския шрифт.
Оттук разбираме нещо, което липсва в „Персийския шрифт“ – в рамките на тази номенклатура всички писмености, не само арабската, и съответно шрифтове на света, могат да бъдат класифицирани според наличността на тези 3 компонента и тяхното съотношение. Ако те са налични в пълна степен, тогава шрифтът се смята за съвършен. Ако не са, тогава е дефектен, лош. Може да същестуват и междинни степени между тези две крайности. Оттук и се обособяват три големи групи шрифтове/писмености, доколкото арабския термин хутут означава и двете:
- Шрифт, в които и трите характеристики са налични „по съвършен начин, на сто процента“. Интересно, че авторът на класификацията твърди, че такива няма измежду шрифтовете в „предходните епохи“.
- Шрифт, напълно лишен и от трите неща – той е напълно дефектен, недостатъчен, ущърбен (ар. накис). Откриват се примери за такива шрифтове в древните епохи, откъдето насетне се е развил лека-полека. Такива са шумерското (клинообразно) писмо, твърди авторът, египетските йероглифи, финикийското писмо, арамейското, индийското, набатейското, недобре изпълнения шрифт за преписи на дълги корпуси текстове (ар. насх) и, интересно, куфийския шрифт, различните видове пахлави и авестийската писменост. Тези шрифтове, твърди се, при все че са се развивали и са напредвали, продължават да се отличават с недостатъчности и дефектност по пътя към съвършенството, като крайната им степен е лошо изпълнения насх, куфийския и писмеността на зороастрийската Авеста (авестийската).
- И накрая, третата група е тази, в която качествата са налични до различна, междинна степен. Това са повечето шрифтове, разпространени в света днес, включително и всички, познати в „ислямските страни“.
Оттук и, продължава ал-Фадаили, три от разпространените „ислямски шрифтове“ са обявени за „основа, фундамент“ (усул) на останалите – и това са насх, наста‘лик и шекасте. Всеки от тях е на първо място спрямо един от трите критерия, а останалите се съотнасят спрямо него – насх е обявен като заемащ първо място по отношение на лекота на четене и общо „съвършенство“, наста‘лик заема първо място откъм красота, а „пречупеният“ (шекасте) шрифт е на първо място откъм лекота на изписване.
Оттук и се обобосяват следните отношения в общо осем групи шрифтове 5:
- Насх: той се описва като заемащ първо място откъм леснота на четене и на трето място спрямо шекасте откъм лекота на изписване. Но пък откъм красота заема второ-трето място спрямо насталик. Той бива обрисуван като „умерен“ (му‘тадил), много употребяван и това го прави пръв в общата класификация на шрифтовете.
- Наста‘лик („персийски“): заема второ-трето място спрямо насх откъм съвършенство и лекота на изписване, докато откъм естетическа гледна точка заема първо място, най-красивият шрифт. Оттук и заема второ място, но бива по-малко използван от насх.
- Шекасте („начупен“, мукассар): намира се на трета и четвърта позиция спрямо насх, съответно откъм „съвършенството“ и яснотата му. Откъм лекота на изписване е на първо място, та се смята и за най-лесния шрифт. Заема втора-трета позиция спрямо наста‘лик откъм красота, което го поставя и на обща трета позиция.
- Мухаккак и райхани: откъм „съвършенство“ са поставени на втора позиция спрямо насх. Откъм лекота на изписване стоят на шеста и съответно седма позиция от шекасте. Откъм красота са на трето и четвърто място спрямо наста‘лик. Затова и като цяло заемат четвърта позиция.
- Рук‘а и рика‘: „съвършенството“ на тези два шрифта спрямо насх е на трета и четвърта позиция. Откъм (лекота) на изписване рук‘а е приблизително равен на шекасте. А пък шрифтът рика‘ заема втора-трета позиция спрямо „пречупения“ шекасте. Откъм красота рук‘а заема седма-осма позиция спрямо наста‘лик, а пък рика‘ трета-четвърта спрямо наста‘лик. Та с оглед на всичко това, тези два шрифта заемат пета позиция в общата класификация.
- Сулус-тауки‘: „съвършенството“ им спрямо насх е на съответно пета и шеста позиция, откъм лекота на изписване спрямо шекасте и рука заемат седма и осма степен, откъм красота спрямо наста‘лик заемат трета, четвърта и пета позиция, а като цяла са поставени на място номер шест.
- Диуани (в олекотената му, опростена разновидност): приблизително се поставя на седма позиция. Но тежкият, декоративен диуани джали заема девета и десета позиция.
- Куфийски шрифт: той има разновидности – прост, среден, декоративен, и напълно разкрасен (мууашшах). Оттук и има различни степени – между седма, единадесета и дванадесета позиция.
Веднага се набиват в очи някои удивителни разлики от реконструкцията на класификация в табличния вид, появяващ се в книгата „Персийския шрифт“.
На първо място, в табличния обобщен вид, липсват няколко шрифта, споменати от ал-Фадаили.
Къде е рика‘?
Къде е двойката мухакках и райхани?
Защо е споменат шрифтът иджаза, докато тауки‘ е пропуснат, бидейки част от една двойка шрифтове със сулус?
Защо диуани е отделен от диуани джали (чисто визуално аз мога да разбера, въпросът е, че в оригиналната класификация не е така)? Защо куфийският не е споменат с разновидностите му, които визуално са напълно различни една от друга?
Защо има отделно споменаване на та‘лик, въпреки че не се появява въобще в описанието на ал-Фадаили?
Очевидно е, че авторът на обобщената таблична класификация се стреми да опрости и да разреши някои будещи въпроси моменти от описанието на ал-Фадаили.
В същото време е ясно, че създава нови проблематични такива.
Но и номенклатурата на шрифтовете, очертана от ал-Фадаили не е без проблеми.
Стои например казусът около подбора на първичните три шрифта (насх, наста‘лик, шекасте), които предзадават подредбата на останалите. Както намекнах в началото, нито един от тях не е измежду раните исторически арабски шрифтове. Най-старият от тях е насх, но и той се появява след такива като ранния куфийски шрифт.
Критерият за четливост, изведен на първо място, е проблематичен, когато говорим за калиграфия, именно по дефиницията на термина „калиграфия“, от гръцките κάλλος („добър“, „красив“) и γραφω („пиша“), еквивалент на нашенското „краснопис“. Съмнително е доколко „четливостта“ е основен критерий за „добър калиграфски шрифт“, съответно и част от дефиницията на „калиграфия“. Настоящият текст е написан на електронна система за управление на съдържанието с компютъризиран шрифт, чиято основна цел е да поднесе лесно четивно съдържание. Но това, че е преди всичко четивен, категорично не го прави калиграфия.
Да, типографски е, но не е калиграфия. Затова и предпоставянето на четливост над естетическото измерение по подразбиране накърнява „кали“-графския компонент от занаята. Да не говорим, че имаме калиграфски жанрове, особено в арабоезичната традиция, в които четливостта откровено отсъства – например, в турската каралама, развила се около упражненията на майсторите върху инвидидуални букви или комбинации от такива.
От това разбиране също би следвало, че трудните за четене плетеници от кораничен текст в джамиите в Багдад или Кордоба са лоша калиграфия.
Не бих си позволил такова дръзко изказване.
Стои въпросът и защо, ако шрифтовете, споменати като „основания, фундамент“ (усул) на останалите, са три на брой, някой от тях може да заема четвърта позиция.
Личи известно колебание и спрямо мястото на някои от тях – „трето-четвърто място“, например.
Защо шекасте да е най-лесен за изписване? Всеки, който е прекарал малко време в калиграфска практика, знае, че огънатите надолу, диагонално разтеглени форми, приличащи на клони или растения под напора на вятъра, са едни от най-трудните движения в калиграфията, особено когато трябва да „бутате“ тръстиковото перо по посоката на писане на арабската азбука – отдясно наляво.
Най-големия проблем, разбира се, откриваме в критерия „красив на външен вид“.
Защо персийският шрифт да е най-красив?
За мен най-красив е сулус. Както и най-труден.
Защо орнаментираният куфийския шрифт въобще се появява в калиграфска класация? С изключение на старата му разновидност, която се появява върху първите копия на Корана, той не е продукт на естественото движение на плоско тръстиково перо върху повърхност, а се чертае. Това не представлява калиграфия, а рисуване, по-близко до английски термин lettering.
Защо липсват функционални разделения? Например, насх е годен за големи корпуси текстове, измежду които най-важен, разбира се, е текстът на кораничното откровение. Обаче защо много рядко откриваме насх като декоративна калиграфия на джамиите, за сметка на сулус, куфийския шрифт в неговите разновидности, или пък монументален насталик в големи панели от текст? Това прави ли ги по-лоши калиграфски? Или точно обратното, присъствието им като формиращи част от свещеното пространство на храма би следвало да ги „изстреля“ по-нагоре в класацията?
Или пък защо шрифтове като рук‘а и рика‘: се появяват заедно? Рук‘а е прагматичен шрифт, достоен наистина, както казва и пристрастният към персийското семейство шрифтове ал-Фадаили, за съперник на шекасте откъм лекота на изписване. Даже аз самият бих казал, че е много по-лесен. Много четивен, бърз, лесен, ниски вертикали, къси хоризонтали, точките се сливат в комбинации (двете квадратни точки се сливат в черта, трите в дъгичка), неслучайно Османската империя го избира за основен бюрократичен шрифт на документацията. Не е насх.
Рика‘ обаче е напълно различен шрифт, приликите му с рук‘а се изчерпват с наименованието му. Визуално е много по-близък до тауки‘, иджаза, че дори и до персийския та‘лик.
С оглед на тази субективност на гореспоменатите шрифтови номенклатури си позволявам да предложа тяхна модификация, както следва:
- Запазваме трите категории критерии:
- леснота на писане;
- леснота на четене;
- красота;
- Променяме основната тежест от критерий „най-четивен“ към „най-красив“:
- Използваме следните шрифтове като образци, спрямо които останалите се съотнасят (очевидно класификацията е изцяло релативна, като се стремим няколко шрифта да не заемат една и съща позиция в дадена категория):
- Насх заема първо място като най-четивен;
- Рук‘а заема първо място като най-лесен за изписване;
- Сулус заема първо място като най-красив;
- Останалите шрифтове се съпоставят в низходящ ред спрямо тези трите по-горе.
- Съставяме друг списък със шрифтове, общо тринадесет групи, според списъка и таблицата долу:
Така е по-добре, не е ли?
Поне няма с какво да ме оспорите. Или пък можете, защото така или иначе критериите очевидно са субективни.
Но критериите за качество на отделните шрифтове не са.
И вече знаете кои шрифтове са ми любими. Както и къде смятам, че е добре да инвестирате калиграфските си усилия. А таблицата, в която спокойно може да си филтрирате стойностите на шрифтовете, за да подберете накъде да насочите калема си, може да свалите оттук.
