Арабоезичната (може би трябва да я наречем „арабобуквена“) калиграфия е едно от нещата, които продават добре Близкия изток на всички, които са се заглеждали на юг от Свиленград. Подобно на суфизма в западната представа, на всеки фестивал за близкоизточни храни и култура на региона ще откриете нещо за нея. Безопасна, декоративна и носеща удоволствие тема, за разлика от твърде мъчително усложнената арабска философия. Или пък още по-мъглявия шариат, непонятната за съвременния човек смесица от право и богословие, хвърлящ мрачна сянка върху съвремието на модерния човек чрез такива уродливи опити за приложението му в Афганистан, Иран, Саудитска Арабия, „Ислямска държава“.
Друго нещо е калиграфията.
Носещи радост за окото, лъхащи на мистичен екзотизъм абстрактни орнаменти, точно като за татуировка, която човек да покаже на плажа. Или да личи на ръката му. Както сервитьорката на морето това лято, която пеква, когато я запитвам, „А извинете, кой е „Никола“, чието име е изписано на ръката Ви на арабски?“
Дори няма нужда човек да влиза в джамия, да знае защо ислямът порицава изображенията на същества с „жива душа“ в тях, да е чувал за Али ибн Аби Талиб, да знае каква точно е връзката на калиграфията с религията, как „сертифицираните“ калиграфи стават част от поредицата упражняващи занаята до Адам, комуто Аллах е дарил арабската азбука. Няма нужда и да е запознат с огромната историческа традиция, обвързваща исляма с краснописа.
Може просто да иде на екскурзия в арабския свят или Иран и да му изпишат името, което да си занесе вкъщи като сувенир. Да се порадва на някоя зооморфна калиграфия. Нали сте ги виждали, слончета, камили, човеци, птички. Или шрифта-калиграфски жанр по-долу (гюлзар), където буквите са изпълнени с човешки и животински форми.
Улавя вниманието, нали? Особено ако знаеш, че размерът му е около 35 х 20 см.
Но пък има начини човек да запази популярно-забавния компонент, докато се гмурне по-надълбоко.
Като например онова, което чета в книжката „Персийският шрифт: развитие, естетика, начини на усъвършенстване и анализ на азбуката чрез персийски писмена„. Автор е някой си Фаузи Салим Афифи, книгата е издадена в Египет през 1996 г. Интересно. Все пак египетските калиграфи не се славят с твърде големи умения в персийският шрифт (известен като наста’лик, в Иран като несталик). Знаем, че по време на Османската империя и тамошната школа наста’лик стига и до Египет. Но в Египет бих очаквал по-скоро да видя много по-различните сулус или пък орнаментално-ъгловатия куфийски шрифт от времето на Фатимидите. Естествено, персийският шрифт е разпространен и там. Но така, както персийският сулус е тромав и недиссциплиниран, тъй и египетският „персийски“ шрифт е несръчен. Не бих отишъл при египетски калиграф, за да го усвоя.
Но пък такива четива човек не ги чете, за да се научи на калиграфия. Чете ги, за да разбере какво смята традицията за самата себе си. Не четеш „Богословие на иконата“ на Леонид Успенски, ако си православен и искаш да се научиш как да рисуваш икони. Не четеш „Трактат за живописта“ на Леонардо, за да се научиш как да рисуваш. Не четеш образователните съчинения на ал-Кабиси (поч. 1012) и Ибн Сахнун (поч. 870), ако си мюсюлманин в България, за да почерпиш педагогически техники.
А традицията е способна да поднася много забавни неща.
В случая – около произхода на персийския шрифт.
Чисто исторически обобщението може да е много по-суховато. Знаем, че през втората половина на XIV в. се появява нов шрифт, наречен наста’лик, от комбинация от наименованията на два предишни шрифта – насх и та’лик. Много авторитети, включително и Султан Али Машхади (поч. 1520), твърдят, че бива изобретен от Мир Али Табризи (поч. 1446-7), но това очевидно не е вярно. Със сигурност той допринася за систематизацията на шрифта и неговото оформяне в типичните му форми. Развиват се два типа – единият, наречен „стил на Джафар [Мирза Джафар Табризи Байсонгори]“ от XV в. или „на Азхар“ (по Азхар Табризи, от същото столетие, ученик на Джафар от двора на Тимуридите в Херат). След като Султан Али Машхади го подобрява, тази вариация на шрифта започва да се използва в Хорасан, Иран, откъдето и става известен като „хорасански“ или източен наста’лик. Друга разновидност е стилът на Абд ар-Рахман Хорезми и неговите синове – Абд ар-Рахим и Абд ал-Карим, които са калиграфи в двора на султан Якуб Ак-Коюнлу в края на XV в. Влиза в употреба в запада и юга на Персия, та оттук е известен и като западен (гарби) наста’лик.
Малко скучно звучи, нали?
Всъщност, статията в Encyclopaedia Iranica, към която посочвам по-горе, е много добра.
Ама няма жълтевина. Няма пикантерия. Няма анекдотика. Няма живец.
Напълно различна е историята, разказана в египетската книга на Фаузи Афифи от 1996 г.:
Изобретяването на шрифта наста’лик от учителя Мир Али ат-Табризи и причината за това са че той поискал от Всевишния Аллах някой ден да го дари с успех в измислянето на шрифт, на какъвто никой преди това не е писал. Та видял в съня си, че Али ибн Аби Талиб, Аллах да бъде доволен от него, му повелил да наблюдава внимателно един вид птица – т.е. патицата – и от формата й да извлече правилата на новия шрифт, който иска да изобрети.
Оттук и Мир Али ат-Табризи извлякъл от всички части на патицата шрифта наста’лик и оформил всяка буква според подходящата извивка, вдлъбнатост и издатина, прави линии, удължаване и широчина, дебели и тънки линии, близост и далечина, малки и големи части и пр. Той [Мир Али] бил единствен по рода си в епохата, нямало друг като него в това изящно изкуство и затова бил удостоен с високи почести и известност 1.
И за да не останете само с една гола представа, ето и илюстрацията от книгата, която се опитва да покаже как действа креативното схождане между буквите на арабицата и патицата.
Не се стряскайте.
Някои патици са по-годни за определени букви от арабската азбука. Ако почнем от горния десен ъгъл (не забравяйте, че арабската азбука се изписва отдясно наляво), виждаме, че буквата алиф – първата и най-символно натоварена – се вписва в кльощави, прегладнели, скупчени на групичка патици. Следвайки тази илюстрация, Мир Али дълго ще да е съзерцавал патици, и то от всякакъв вид. Някои букви от наста’лик като да са вдъхновени от едроглави патици. Други от дебелички. Трети от гърбави. Удължени. Криви патици. Патици, приличащи на врабчета. Лодкообразни патици. Гушести патици. Въобразената по-късно естетика може да не съвпада с вашата – имаме и примера на газелата.
Но преди да ви оставя да разглеждате внимателно по-горната схема и да приключа, искам да ви покажа и как в нея се вписва най-важната дума в арабския език – Аллах. На арабски се изписва А-Л-Л-Х (следете отдясно наляво):
