Тази рубрика, „Ориенталската видрица“, беше замислена от архиколумниста, главния редактор, уан-мен-шоуто тук, като нещо кратко, забавно и информативно. По спецификация, така, както ИСО 9001 и ИСО 20000 го постановяват. И тъй като напоследък не се придържам към замисъла, решавам да се върна към „началата“.
Ето го и завръщането: египетски карикатури от 1954 г.
Периодът е особен – малко преди това монархията в Египет е катурната от революцията на „Свободните офицери“ през 1952 г. . Авторът е Абд ас-Сами’, който върху около 200 страници в книжка под заглавие „Черно и бяло“ успява да покрие теми като Чърчил, доктрината „Айзенхауер“, Америка, Израел, Китай, СССР, знайни и незнайни нам протагонисти. Въведението е списано от именития египетски писател Ихсан Абд ал-Куддус, а книжката се продава за 10 египетски гроша, четем в крайното каре.
Не се изненадвам от критиката към религиозната общност
Покрай целия илюстративен материал, издържан в духа на „Работническо дело“, откривам частта за „Изчезващия ходжа“. Злощастната ходжа се оказва като динозаврите, като улемата по време на Ататюрк. Илюстрациите напомнят по стил на нашенските социалистически критики към Мохамедовата вера, а човек се чуди в крайна сметка кому да съчувства, симпатизира, и защо да се смее.
„Трябва да направят движението по тази улица еднопосочно“, казва съблазненият от женската пищност ходжа

Останалите изображения може да видите по-долу, а цялата книжка – тук.