„Ислямът“, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1961

Георги Марков в „Задочните си репортажи“ разказва за карикатурата на Борис Димовски към „Люти чушки“ на Радой Ралин, онази скандална свинска опашка с формата на подписа на Тодор Живков. Възмутителната рисунка се появява през 1968, а опитите, казва Марков, да утешат Първия, са неуспешни. И Борисов, и Радой Ралин са уволнени, но опасенията на Марков за грозяща заплаха от затвор или лагер не се оправдават: „[..] изглежда, по-умни хора бяха повлияли на Живков или пък сам той беше почувствал, че ще затъне дълбоко, ако дръзнеше да накаже жестоко най-популярната личност в България — Радой Ралин.“

За свинската опашка се сещам, когато в ръцете ми попада „Ислямът“, издание на БКП от 1961 г., седем години преди инцидента със зурлестото. Тук корицата е пак на Борис Димовски, и очевидно изпълнява идеологическо задание: в долния й ъгъл виждаме, в типичния за Димовски карикатурен, пестелив и наивистичен стил, стар мюсюлманин, вероятно ходжа, с броеница в ръка, чалма, пояс и брада, който прехласнато зяпа в небето. Там пък към високото възвива стилизирана червена ракета, от чието илюминаторче надзърта космонавт (все пак, 1961 е историческият полет на Юрий Гагарин), а върху корпуса й има надпис „СССР“. Та нали СССР фолклорът произвежда фразата „Гагарин в космос летал, а Бога там не видел!“, което в случая явно се контекстуализира спрямо Бога на мюсюлманите, т.е. Аллах. А предвид, че това явно е второто издание – на  гърба имаме цена: 1955 г. – 6,20 лв., 1962 г. – 0,62 лв. – допускам наистина възможността корицата да е повлияна от историческите събития около космическия полет.

Технически

Изданието е скромно – стандартен формат, мека корица, 355 страници от долнопробна жълтеникава хартия. И както често става с толкова нискокачествените издания, голяма част от страниците или не са разрязани въобще, или са само частично разделени. Все пак трудът е замислен като преработено издание на вече публикуваните „Беседи за исляма“, т.е. „учебно помагало, което да се се използва сред турското население в борбата за преодоляване на остатъците от мюсюлманската идеология, морал и бит“¹.

Целите са ясно заявени

Преработеният и допълнен сборник от беседи ще позволи на нашите пропагандисти, учители и др. с още по-силна аргументация и по-цялостно да се борят срещу остатъците на мюсюлманската религия. Той ще подпомага общата борба за пълната победа на комунистическата идеология и морал сред трудещото се турско население у нас, ще съдействува за още по-активното му включване в строителството на социализма и комунизма в нашата родина².

Сборникът е под редакцията на А. Въргулев и Н. Мизов. За всеки, интересувал се от репрезентацията на исляма по време на соца, Николай Мизов е име, което трябва да се запомни: негови са „В света на исляма“ от 1987 г.³, или пък „Ислямът и ислямизацията“ от 1989 г.⁴, силно идеологизирани четива, които впрягат местната „експертиза“ в услуга на властта, подобно и на една Бозова с нейната „Ислямът и съвременният антикомунизъм“ от 1986 г⁵. Част от статиите са изпод авторството на Ибрахим Татарлъ (поч. 2013), един от доайените на ДПС и тюркологията в България, който присъства с фамилното име „Татарлиев“.

Съдържанието на наръчника е богато

Откриваме раздели под следните заглавия: „Осъществява се вековната мечта на трудещите се“, „Отношението на социалистическата държава и на комунистическата партия към религията“, „Произход и развитие на религията“, „За свещените книги на исляма“, „Строеж и развитие на Вселената“, „Загадъчни природни явления“, „Как е възникнал животът върху земята“, „Поява на човека“, „При ходжата или при лекаря“, „Има ли задгробен живот“, „Вярата в „съдба“, „Намазът“, „Постът оруч – неразумно и вредно гладуване“, „Празници и текета в исляма“, „Обрязването – езически остатък“, „Мевлидът и мевлидската литература“, „Данъци в исляма“, „Комунистически и религиозен морал“, „Религията и жената“, „Ислямът в служба на империализма“, „Пролетарския интернационализъм и религиозният фанатизъм“, „Дружбата между трудещите се и ислямската религия“.

Съдържанието отразява комунистическата нагласа към видовете религиозен мироглед. Присъстват общите постановки на отричане на формите на вяра по принцип от материалистически позиции. В същото време полемично са поставени характерни за отделната религия положения: стандартен подход, който си личи при адресирането на всички вероизповедания, включително и протестантството. Възхвалата на комунистическия обществен идеал е съчетана с позитивно, „научно обяснение на природни феномени“ (затъмнения⁶, опашати звезди⁷, падащи звезди ⁸, земетресения и вулкани ⁹, „Душевните явления у човека и животните“ [sic!])¹⁰, но и предпоставя неразривно критиката срещу суеверни схващания в исляма: „Не аллах [малката буква е задължителна], а микроорганизмите причиняват болести“¹¹, „Чудеса върши науката, а не аллах“ ¹², „Ислямът възпитава фаталисти“¹³.

Наред с това върви критиката и по линия на конкретни практики, например в частта за „поста оруч“ (араб. саум) виждаме как той е „измислица на духовенството“ ¹⁴, „породен от стопанско климатичните особености на Арабския полуостров“¹⁵, „рамазанът причинява болести и смърт“¹⁶, „идейно осакатява вярващите“¹⁷. Сходно е положението с обрязването, мевлида (празнуването на рождения ден на пророка Мухаммад), данъците в исляма, морала и жената – научаваме, че „и старите, и съвременните религии са против жената“¹⁸, „социализмът носи свобода и щастие на жената“¹⁹ и как „нов е животът на туркините в България“²⁰. Както става във всички случаи на идеологизация на рационалния аргумент, еклектичният и пропаганден стил на читанката привлича авторитети от историята, биологията, икономиката, политическата наука и философията, за да инструментализира, и в крайна сметка – делегитимира сам себе си.

Като всяко пропагандно четиво за масите, подобаващо място е отделено и на илюстрациите

За Бога, приятели, вярващи или не, мюсюлмани или християни, не показвайте илюстрацията по-долу на жените ви.

Намира се в част²¹, която твърди, че и „човекът, и животното имат душа“. Това е част от доказателството, четем надписа под картинката: „Преживявания на маймуна и жена“. Идеологическите измерения на визуалното подобие между вежди, чело, устни, поза, хуманитаризацията на животното за сметка на животинското в човека, за да се сходят насилствено, оставям на вас.

Наред с преживяванията на маймуната и жената²², трябва да се посочи и космологичният комикс, с луната-спътник, от която надзърта сърп и чук, ракета, брандирана с надписа „СССР“, комунистическа версия на „дядо Боже“ под формата на старец в облак с рееща се чалма, и един много стреснат кит, върху чийто гръб е стъпил измършавял вол²³, връзката между маймуната и детето²⁴, злоупотребата с народното доверие от страна на фигурата на ходжата-шарлатанин²⁵, контрастът между строителите на „рая на небето“ и „рая на земята“²⁶, противопоставянето между селски-традиционен тип на живот, санкциониран от религията, и градския, „модерен“ начин на живота при социализма²⁷, класовата неравнопоставеност, пропагандирана от религията²⁸, и изобразяването на кораничния Ибрахим, който посяга да заколи сина си, почти във визуалната стилистика на „Време разделно“²⁹, всички те в галерията по-долу.

Препоръчвам книгата  с нейния карикатурен патос на всеки, който се интересува от стереотипните начини, по които се разгръща една антирелигиозна пропаганда по времето на комунизма. С пълното съзнание, че консумацията на този тип съдържание представлява перифраза на руското „Пью, но с отвращением!“

1. Ислямът, ред. Въргулев, А. и Мизов, Н., Издателство на Българската комунистическа партия, 1961, с. 3.
2. Пак там.
3. Мизов, Н. В света на исляма, Издателство „Народна младеж“, София, 1987.
4. Мизов, Н. Ислямът и ислямизацията, Военно издателство, София, 1989.
5. Бозова, Б. Ислямът и съвременният антикомунизъм, Наука и изкуство, София, 1986.
6. Пак там, с. 90.
7. Пак там, с. 94.
8. Пак там, с. 97.
9. Пак там, с. 100.
10. Пак там, с. 131.
11. Пак там, с. 156.
12. Пак там, с. 159.
13. Пак там, с. 182.
14. Пак там, с. 204.
15. Пак там, с. 209.
16. Пак там, с. 212.
17. Пак там, с. 216.
18. Пак там, с. 288.
19. Пак там, с. 294.
20. Пак там, с. 295.
21. Пак там, с. 136.
22. Пак там, с. 136.
23. Пак там, с. 69.
24. Пак там, с. 136.
25. Пак там, с. 145.
26. Пак там, с. 175.
27. Пак там, с. 187.
28. Пак там, с. 214, както и с. 223
29. Пак там, с. 226.