Арабски букви, много вариации на едно и също

Арабската калиграфия е много стандартизиран занаят. И нарочно употребявам тук термина „занаят“, защото и самите араби традиционно я наричат така – сина’а. А пък ако ви интересува разликата между „занаят“ и „изкуство“, четете Аристотел, Кант и Баумгартен, тук целта не е да се прокарат тези разграничителни линии. Но си има строги правила и произволното, невъздържано отклонение от тях, па било и под маската на „креативността“ не се насърчава. Смята се за лош вкус. С това е свързана и идеята за „геометрия на буквите“ (хандасат ал-хуруф).

Но това не означава, че вариативност не може да има. Напротив. Красотата е във вариациите в рамките на канона. А той и без това дава достатъчно пространство за разгръщане на творческия ви потенциал, ако сте толкова петимни. Отчасти затова и големите майстори, както се знае, може да работят по една скица на завършена калиграфия години наред. Всеки вариант изглежда като другите преди него, но не съвсем. Затова и има запазени шаблони с жълто мастило върху черна хартия, което е поправяно многократно. Или пък работят по напълно различни композиции на един и същ текст. Арабската калиграфия откъм текстуално съдържание може да бъде доста повторяема – някои религиозни текстове са откриваеми навсякъде. Например фразата „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!“, т.нар. басмала. Има я навсякъде. Част от молитвата е. Казва се преди ядене. Виси над шиша с месото в дюнерджийниците. По надгробни камъни. По муските с магиите на ходжите. Или пък изповедта на вярата (шахада) – че няма друго божество, освен Аллах, и Мохамед е Неговия Пратеник. Нарочно я предавам с по-различна от традицонната й формулировка тук. Или пък имената на Пророка и Праведните халифи (Абу Бакр, Умар, Усман, Али). Текстът на „Откриващата“ (Ал-Фатиха) първа глава (сура) от Корана, който е част от молитвата пет пъти на ден. И тези текстове могат да бъдат написани в невероятно разнообразие от композиции. Какво като канонът е стриктен.

А понякога просто да използваме арабската калиграфия като форма на драскулки, докато слушаме колегите работно. Някои хора си драскат балончета и кръгчета. Други – арабски букви.

Тук текстът е от библейските Псалми. „Сила моя и песен моя е Господ“.

И с червено мастило върху долнопробна, попиваща и разливаща течността хартия от скицник с много мек, долнопробен, но любим тръстиков писец с ширина 6 мм, може да изглежда така.

Доста минималистично, изчистено някак, с къси тънки вертикали и удължени, широки хоризонтали. Тук има и друг трик – има тънки части на буквите, при които е използван по-тесен писец, широко около 2 мм, отново от стара, мека, некачествена тръстика. Може да разпознаете характеристики от персийския наста’лик и свързания с него по-закъдрен и динамичен шикасте (букв. „счупен“). А текстът е добър за композиране, виждате как по средата на има хоризонтални линии, които са сходни и образуват добър ритъм, а най-вляво също може да разпознаете еднакви части от буквите, които способстват за общата хармоничност с крайна форма на буквата йа’.

Но защо човек трябва да се ограничава? Нали сме тръгнали да търсим „креативност“.

А и докато виртуалните работни срещи се протакат, човек има достатъчно време. Ето следващия вариант. Точно обратното на минималистичен. С едрите букви на любимия ми шрифт сулус (букв. „една трета“, от какво е третина, е друг въпрос). Има напълно други правила за изписване на отделните букви, а и на тяхното крайно подреждане. Виждате една подредба на няколко реда, която може да образува характерната за този шрифт преплетена композиция. Другото характерно е вплътняването на празните пространства между буквите с орнаменти, част от които са гласните, но не са само. И те също са изписани с по-тънък писец. Вертикалите са удължени, но не са въобще тънки. Усещането е по-балансирано, не толкова динамично, а отдолу имате с най-дребни букви калиграфския подпис. В случая не мога да използвам традицонната формулировка „Написано от Атанас“ (катабаху Атанас), защото тя е запазена за калиграфи, сертифицирани по традиционния процес и получили официална калиграфска диплома (иджаза). Затова и има по-неангажиращото „Почернено от Атанас“ (саууадаху Атанас), което е друг начин да се подпишеш и да заобиколиш формалността.

Но да не изглеждаме толкова джамийски, някак тлъсто. Да придадем малко по-имперски нюанс на композицията.

Шрифтът е онзи, който се превръща в запазена марка на османските султани. Величественият джали диуани. Вертикалите на буквите алиф и лам са украсени от къдрави „серифи“ (такъв термин няма в арабската калиграфия, най-близкото може би е „увенчаване на началото“ или „украса на върха“, таруис), отново има части, дорисувани с по-тънкия писец, може да ги разграничите. Цялата композиция образува плътна хоризонтална лента, изпълена с декоративни елементи. И нещо много характерно, което утежнява допълнително подредбата – малки точки в празните пространства, отново с по-тънкия писец.

Всъщност, най-любимите ми са вариациите с привидно простия шрифт насх.

Мисля, че беше Адам Гацек, големият изследовател на арабската ръкописна традиция, който беше отбелязал някъде, че изследователите незаслужено пренебрегват естетиката на насх. Защото някак това е работното добиче на арабските калиграфи. И името на шрифта го подсказва – насх означава на арабски „преписване“, „копиране“, „възпроизвеждане“. Ако имате нужда от големи, четивни корпуси текстове, това е нужният ви шрифт. Преписи на Корана. Преписи на книги. Документация. Всичко. Затова е и част от традиционната калиграфска диплома, която представлява просто композиция от един ред сулус и няколко реда насх под тях. За да покажеш, че владееш хем монументалната, декоративна калиграфия, хем си способен да избъхташ няколко хиляди реда от нужен на религията, администрацията и интелектуалците текст. Обикновено това е и шрифтът, с който започва всеки начинаещ студент на арабския език. Дори не е ръкописният рук’а. Защото повечето текстове, с които така или иначе ще се сблъскаш, са написани на насх.

И ето, пак със същите тръстикови писци, едно наглед прозаично изписване.

Вертикалите са по-къси от тези на сулус, но са по-дълги от тези на персийските шрифтове. Шрифтът е с опростени форми, добре и ясно огласован, въпреки това динамичен, с тънки и заострени части, които се дорисуват тук и там, точно където трябва, с по-острия ръб на калема. Фразата тук е изпълнена на два реда, заради форма на скицника, но спокойно можеше и да е на цял, по-дълъг ред. Нали целта е да се чете. Ако трябва да направиш нещо, което веднага да бъде разбрано от арабоезичен човек, ето това е. Без големи финтфлюшки, но и без да стои постно.

И дава пространство за заигравка. Пак същият шрифт.

Разнообразие много лесно се постига, както се вижда долу, чрез използване на по-тънкия писец не само за орнаментиката и огласоването, а за цели части от фразата. Думата „Господ“ е изписана с писеца с ширина 6 мм. Буквата „б“ (ба’) е в т.нар. „удължено-заострена“ (мурсала) вариация, което отваря отгоре удобно пространство за поставяне на частта от фразата с по-тънкия писец. Много разпространен и ефектен композиционен похват.

И накрая, пак насх.

Ще ви издам една тайна, една mysterium tremendum, по Рудолф Ото. От всичките композиции дотук на този текст, тази долу е най-любимата ми. Едновременно е стегната и динамична, сложна и хармонична. Композиционният похват от сулус е комбиниран с опростеността на насх. Фразата почва от реда най-отдолу и възхожда постепенно пирамидално нагоре. Запазени са заострените завършеци на букви като „р“ (ра’), „у“ (уау), дорисуването на горната част – „веждата“ на ‘айн. Няма обаче усложненост и претенциозност чрез запълване с огласовки, допълнителни точки или други натоварващи структурата елементи.

Ако трябва да запазя нещо от всичките скици, ще бъде това. Заслужава по-нататъшно внимание. Например, представяте ли си я върху пано с размери метър на метър и половина? Аз да. Сега е върху хартия с размер 12 х 16 см.