Днес, докато правя планове за обучения и компетентности на екипа ни от експерти по стандарти за ИТ индустрията, слушам с едно ухо българските политически новини. Комай вече ще имаме велик везир и диван, с маймуняк за бей по културните въпроси.
Това звучи като басня от „Калила и Димна“ на Ибн Мукаффа от VIII в.
Вземете историята за оная маймуна с прищипани чувстителни мъжки части. Защото си пъхала каквото имала там, където не трябва. Искала да учи дърводелски занаят. Ала занаятът не е за всеки маймуняк. Тъй де. И накрая отнесла лобута, барабар с болезнено приплескване. Все едно цитат от Корана – „а за тях има болезнено приплескване…“. Добре де, в оригинала е „болезнено мъчение“. Повтаря се многократно, едно шейсе-седемдесет пъти.

Междувременно откривам ръкопис на нещо, на което съм хвърлил око от известно време.
Една от сравнително ранните реконструкции (от XIII в.) на „геометрията на буквите“ в арабската калиграфия.
Защо, нали, баналният калиграфски разказ върви как везирът Ибн Мукла, тоя злощастник от IX-X в., бил измислил системата, при която всички букви се вписват в кръг с диаметър буквата „алиф“, която е вертикална черта. Мярка за буквите са ромбичните точки, изписани с калема. И всички букви се съотнасят към първата и застават в части от тоя кръг.
Отдавна арабска калиграфия не се преподава така. А пък самият Ибн Мукла е оставил твърде оскъдни ръкописни свидетелства. И доста рядко може да намериш толкова ранна илюстрация на този принцип.
А тук съчинението е популярната хроника на Ар-Рауанди за историята на селджукските царе от края на XII в.
Казва се „Рахатят за сърцата и знаменията за радостите“. Хайде, от мен да мине, „Покой за гръдта и откровения за щастието“. Защо пък не и „Анестезия за гръдните кошове и просветления за веселията“. С тия своеволия няма да си взема изпита по превод в арабистиката.
Но с техните заглавия хубавото е, че може да си ги връткаш както си искаш. И без това рядко в заглавието има нещо, което да говори пряко за съдържанието. Добре де, в онова за налъма на Пророка от Ал-Макарри от XVII в. имаше. „Откровение (ама и победа!) на Превъзвишения относно достопочтените налъми“. Да пробваме и така: „Даряване на победа от Всевишния относно велелепните папуци“.
В тая връзка отдавна си мисля, че в българските арабистични среди трябва да се направи един отделен конкурс за преводи на заглавия на стари арабски съчинения. Може и стипендия да се отпусне.
Инак, хубаво нещо са старите хроники. Уж са летописи, а вътре има цели глави за разни странни неща извън войните, политиките, кой кога живял и кога умрял. Табла. Шах. Езда. Лов. И хоп! За калиграфия. Ако трябва да бъда изряден, Supplément Persan 1314 в колекцията на френската Национална библиотека.
Не знам дали си струва да превеждам от арабския превод на персийския оригинал. Да не станем като преводачите на Корана на български, които превеждали всъщност от османски, или пък като некои български поетически преразкази на преводи, дето взимат награди за преводи. Но при всички случаи и само картинките си струват.
Даже и една моя съм сложил, като един виден краснописец, който си е сам и автор, и критик. Ама само на арабски пиша красиво, на български и аз не мога да си разчета почерка. Моята скица може да я наречем, подобно на една модерна театрална пиеса, „калиграфия по текстове на Ар-Рауанди“.
Бъдете здрави и си топлете сопола, че да не стане на сталактит без време.











