Както може би знаете, от известно време превеждам една от фетвите на оня нафукан богослов от XV в., Ас-Суюти.
Започнах умилително му викам „Суютката“, понякога човек задочно опознава нечий характер от текстовете и започва да го възприема като близък, ако и неприятен, тщеславен и конфликтен. Слава на Аллаха, както казваше старият ни професор от арабистиката, днес приключих с превода, с известни забележки, и го пратих за публикация, та скоро ще се пръкне официално на бял свят нейде из българското академично пространство.
А съчинението се оказва много четено и възпроизвеждано. Тъй де, знам от познати, работили в медии, че краят на света продава. И заедно с това, че Суютката говори за разни неща като как ще познаем, че идва Съдният ден, за мюсюлманския Лъжемесия с адското му, изродско магаре, кораничният Исус (Иса) и Месията в исляма (Ал-Махди), обяснява защо светът няма свърши през хилядната година след Мохамед. Ама няма и да продължи след хиляда и петстотната, което се пада някъде 2076 г. по нашето летоброене.
Тъй че ако доживеете дотогава, озъртайте се.
А дотогава „да ви редя една далавера“, както се казваше в гимназията по мое време като бях тийнейджър. Преводът, който правих, беше от най-близкото до онова, което наричаме „критическо издание“. Арабско издание от 1987 г. в Кувейт, където се сравняват няколко преписа на съчинението. И пак има странни неща в текста. Постоянно има проблем с имената, ту се появява едно име, ту друго. На места не става ясно въобще какво се казва. Очакваш нещо, а пък виждаш друго. Накрая човек става като вълка, на когото му е дебел врата, защото злоупотребява с хляба и сланината, но най-вече защото сам си върши работата. И сам си намираш дузина и нещо ръкописи на същото съчинение, ей така, за сверка като ти потрябват, за да не се осланяш на нефелното критическо издание, с което първоначално разполагаш.
Ето ви първата страница от текста на Суютката, където разказва как някакъв човек го питал какво мисли за това, че краят на света ще дойде около хилядната година. От 14 различни копия на едно и също съчинение. А пък ние знаем от странични източници в Индия от същото време, че всъщност големият кахър на нашия богословски грандоман е, че някой иска да му урони престижа на „обновител на вярата“ (муджаддид) и богословски авторитет (муджтахид). Ама ще разберете повече подробности като преводът излезе.
А дотогава гледайте на страниците от различните преписи долу като на текстура, пъзел или мозайка. Или като на арабски „Некрономикон„. Както искате.
Има всякакви почерци. Северноафрикански. Турски. Сгъстени. Невротични. Едри, разтеглени. Обработени и не толкова опитни. Някои тук-там имат маргинални бележки, други не. Някои са част от по-големи сборници, други са подвързани отделно. От някои има само първите две-три страници. Че и качеството на сканиране е различно. Мога да кажа и откъде са взети, но някои неща ще задържа за себе си. Вярвам в силата на самостоятелното усилие (иджтихад) в браузването и четенето на ръкописи.
