Както викаше един професор по философия от СУ, с когото работех като млад и наивен докторант, някои хора вече повръщат под масите, ние не сме почнали да пием.
Тези дни препрочитам и чопля мой отколешен превод на едно кратко арабско съчинение на тоя фукльо богослова ас-Суюти от XV в. Прилича ми на хабилитиран персонал с претенция за гениалност, постоянно се хвали и търси признание. че и търси как да се обяви за оня легендарен „обновител на вярата„, който според Мохамед на всеки сто години се явява сред мюсюлманската общност.
Ама тук се занимава с темата защо краят на света няма да дойде през 1000 г. по хиджра, както твърдят някои мюсюлмани оттогава. Нещо като еквивалент на западния Раул Глабер с „Хроника на хилядната година„, ама ударно, кратко, и полемично.
Фетва за хилядата години, да я наречем. А текстът се усеща тегав като оня трактат на Нютон, известния теолог с ябълката и гравитацията, който коментира книгата на пророк Даниил от Библията.
Да видим дали успявам да начертая аргумента на хартия.
Пророкът Мохамед, вика, идва по-късно през шестото хилядолетие от творението. Не в началото, вероятно във втората половина (буквално, в края, по-късно – ауахир). т.е. хиджрата, началото на мюсюлманския календар не е начало на хилядолетие от творението. тя отмерва само годините от пророческата мисия на Мохамед.
В момента на писането, сега, вика той, сме 898 г по хиджра. а светът ще го бъде седем хиляди години общо. След това свършва и който закъдето, един в казана в боздуганите от желязо, гнойна вода, вряща вода, кръв и гной, разкъсващи червата, каквото е там описано по процедура, т.е. в Корана. Другите пък отиват при юношите, предлагащи питиета, вино, от което не боли глава и с напъпили гърди девствени връстнички, и пълни стакани, пак по Корана.
Та, не може да свърши в година 1000 по хиджра по следните причини, които съм се опитал да възстановя по текста му и ми взимат здравето.
Казва, Лъжемесията в исляма (Даджжал, оня кривоглед урод на изродско магаре), идва в началото на столетие, век, примерно, да речем. А мюсюлманският Месия – Махди пък идва 7 години преди него. После идва Иса (кораничният Исус), убива го и остава на земята 40 години. После слънцето изгрява от запад, един от знаците, и минават още 120 години. Накрая има две протръбявания на Рога за възвестяване на Съдния ден – и между тези двете има още 40 години, т.е. дотук имаме общо 200 години абсолютно задължителни.
Тоест, няма как в момента на писането на текста му, който е 898 г. по хиджра, когато има още 102 години до края на хилядолетието по хиджра, всичко това да се сбъдне, защото няма и намек за подобни събития, да не говорим за предшестващите ги „Знаци на Часа“.
Хубаво, ама по-долу пък казва, че Даджжал идвал две години преди изгряването на слънцето от запад, т.е. не минават 40 години, през които Иса е на земята, а успоредно почват да текат 120-те. Което значи, че може би имаме идването на Даджал (в началото на столетие, както казахме), 2 години, после изгряването на слънцето от запад, после 120 и после още 40, които са 162. Още по-надолу пък казва, че 200-те години са тези, които вече е споменал, а остатъкът между идването на Лъжемесията и изгряването на слънцето от запад не знаем колко е. Е как да не знаем, след като казва, че са..2 години.
Има нещо тук, което или не разбирам, или Суюти греши. Но преводът ми изглежда да следва добре арабския текст на прочит след 3 години. При всички случаи общата логика е ясна, което е добре.
Има задължителни предпоставки и те просто не се сбъдват с хоризонт 1000 година по хиджра.
Но няма и да продължи след 1500 година по хиджра. А 1500 година се пада 2076 по нашето летоброене.
А ако го слушаме за 200те абсолютно задължителни години, които предшестват максимума от 1500 години преди края, падащ се за нас през 2076 г. сл. Хр., те е трябвало е да почнат да текат някъде през 1876 г. по нашия календар с всичките знаци за края („Туркия ке падне“?).
Лека нощ, пожелавам ви да не сънувате гнойната вода, огъня и червата.
