Калиграфската слава преминава. Онзи ден изхвърлих купища мои калиграфски скици и упражнения на арабски, надраскани по време на работни разговори, в малките часове на деня, в сутрините, по време на гледане в една точка – арабската калиграфска точка като мярка за всички неща ще да е било.
Осъзнах, че от тях няма да остане следа, освен в пръснатите постове из социалните медии. С всички тези калиграфии се случва нещо, обратното на израза „срещнали са Създателя си“. Не са го срещнали, ми той ги е изхвърлил в „кръглата папка“, както казваме в офиса. Във външната тъмнина, където е плач и скърцане със зъби.
Та затова и с историческа цел събирам части от тях тук.
Нещо като годишна калиграфска равносметка – всичко от 1 януари 2025 година до датата на настоящата публикация, 22 ноември 2025 г.
Както се вижда, инструментите са най-разнообразни – калиграфски маркери, плоски маркери за графити, „паралелна писалка“, класическо тръстиково перо, четки за китайска калиграфия, че понякога дори и направо с пръсти върху заскрежено стъкло. Шрифтовете също – от традиционни до напълно експериментални и измислени от мен. Материалът обикновено е какъвто се намери на бюрото ми, копирна хартия, често върху крафт, амбалажна хартия, но понякога върху стена или есенни листа. Фазите на завършеност също – от начални скици до почти завършени неща, годни за рамкиране.
Това е техният единствен шанс да видят бял свят, ако и дигитално.
