Преди малко колегата от САЩ звъни, вика какво правиш.
Какво да правя. Точа плюнка върху клавиатурата (drooling my saliva on the keyboard) и заспивам.
Ми вика, да помогнеш тук с едни права за достъп до сайта на тийма. Е хубаво, да помогна. Помогнах. С плюнка и без плюнка, стана работата.
Ама междувременно друг апокалюпсис ударил, не плюнкокалюпсис.
Случайно открих, че грижливо опакованата ми домашна пастърма в блажна хартия като от „Приказка за Стоедин“ на Никола Русев почнала да мухлясва. Не благородно, бяло, расистки някак, ми направо синьозелено.
Хм. Бай форумец (там, където проверяваш що те боли глава и винаги се оказва, че имаш тумор в главата) вика, че имало спасяване и виновно било влажното време.
Не ме интересува какво е виновно, аз вина не търся, както казват образцовите учителки. Искам да няма плесен.
Откривам моя човек. Един вика, спокойно, остъргваш, измиваш в бяло вино и пак сушиш. Хубаво. Бялото вино за нищо го нямат. А то и има защо, оказа се, че в супера за пет лева два литра купуваш. И за миене на ръце и нозе става, според мен.
Да видим дали ще спасим Рамзес II. Обнадежден съм засега. Ще го наблюдавам и ще се отчета.
Но преди да се отнеса към Морфея, днешният ми калиграфски експеримент, който е една стъпка отвъд простата реконструкция.
Да видим как съвременните големи се равняват със средновековния стандарт.
Взимам сигурно най-известния калиграфски учебник.
Той е и първият ми такъв въобще, попаднал в ръцете ми през далечната 1998 година в Студентски град, докато се бъхтахме с арабистиката в първи курс.
На Хашим Мухаммад ал-Багдади е. Да не се бърка с Абу Бакр ал-Багдади. Този Хашим умира началото на 1970-те. Става известен като Хашим Калиграфа, много логично.
И сега правя следното.
- Дигитализирам отделни букви от неговата азбука в учебника. Най-важната е алиф. Първата буква. Мярката за всички неща по средновековните трактати. Символ на Аллах.
- После я измервам с точка, пак взета от неговите.
- После я вписвам в кръг.
- После почвам да налагам останалите му букви в кръга и да ги сравнявам с алиф.
- После сравнявам получената картинка с онова, което знаем от ръкописите на Ибн Мукла и Ар-Рауанди. т.е. от период някъде между X и XII век.
Да видим дали Хашим е готин и съответства на стандарта отпреди десетина века.
Е, не съответства. Хубаво е, но не е готово. Готино е, но не е по стандарта.
Буквите му са „тлъсти“. Не приличат много на описанията на Ибн Мукла и останалите. А шрифтът е същият, изобретеният от Ибн Мукла мой най-любим и най-труден сулюс. Но на Хашим е по-сбит. Буквите, в същото време, са по-плавни.
Е да, делят го едно къде хиляда години от тия, дето са измислили системата с кръга.
И реално е невъзможно сега тази система да произведе шрифт, който да е признат за добър. Може да се опитаме да реконструираме. Но толкова. Нещо като моите реконструкции на стари арабски манджи.
Може направо да кажем на Хашим, „абе ако беше жив Ибн Мукла, такъв щеше да ти отпере по врата, че нямаше и да помислиш да се наричаш „Калиграф“.
Този път наистина отивам да пускам плюнки на възглавницата.

