Търсенето на прасето при арабите и мюсюлманите може да те отведе в интересни посоки. Повечето от тях пък имат много да ни кажат отвъд сферата на анекдотичното. Заклеймено в Корана като нечисто, прасето при един ал-Казуини може да е порочно същество, положено в кораничната рамка, но в същото време заема своята неотменна ниша в творенията на Всевишния. За което свидетелстват и описанията му при автори като ал-Джахиз или ад-Дамири. Във възпитателно-развлекателната арабска литература, т.нар. адаб (откъдето и на арабски днес идва същия термин за „литература“ въобще) прасето пък има своята не непременно негативна, а по-скоро поучителна роля, с която е свързан и този текст.
Последно на лов за диви прасета ходих при набедения за арабски Макиавели Ибн Зафар от Сицилия през XI в. и храсталаците на неговите творби. Съчинението му пък, на което попадам, докато търся сканирани ръкописи, е образец за онази литература, която цели обучението на бъдещи владетели, т.нар. „огледала за принцове“ (Fürstenspiegel). Нещо като „Книга за управлението“ на Низам ал-Мулк, сборници, които покриват нужното за управника знание – от управление на финанси през използването на шпиони, та чак до дворцовия етикет, в това число и как се пие вино. И да, подобни са на класическото произведение на Макиавели от няколко века след Ибн Зафар.
Ибн Зафар озаглавява творбата си с помпозното „Утеха за владетеля при враждата на подчинените му“ (Сулуан ал-мута’ фи ‘удуан ал-атба‘). Може би за да избегне суховатото поднасяне на толкова важна материя и за разлика от Низам ал-Мулк, възприема притчов похват. Пълно е с истории за животни, напомнящи на „Калила и Димна„.
Докато лежерно браузвам свинщини, откривам при него и следната история, която превеждам по-долу на ползу роду, за поука и забавление, наставление и разсъждение.
История за дивото прасе и коня
Един храбър мъж имал кон, който ценял, обучил, обгрижвал добре и държал в готовност за приключенията си. Не можел да понесе и за миг да се отдели от него. Сутрините излизал до една ливада, свалял седлото и юздата и отпускал повода на коня, за да попасе и да се потъркаля, докато слънцето се издигне, а сетне го връщал. Един ден излязъл до поляната, слязъл от коня и едва що бил стъпил на земята, конят се впуснал и побягнал с все седлото и юздата. Конникът го дирил цял ден, бил безсилен да го хване, докато накрая конят се изгубил от погледа му с настъпването на залеза. Мъжът се прибрал вкъщи, отчаян, че някога ще намери животното. Конят пък, след като престанало търсенето му и над него се спуснала нощта, огладнял и тръгнал да дири паша, ала юздата го възпрепятствала да пасе. Тръгнал да се търкаля, но седлото му пречело. Тръгнал да полягва на една страна, ала стремената не му позволявали. Така прекарал много зле нощта, а когато се съмнало, препуснал, за да дири избавление от положението си. Насреща му се изпречила река, той влязъл в нея, за да я пресече от единия бряг на другия. Тя се оказала дълбока, дъното надалеч, та заплувал. Ремъкът на седлото и сбруята обаче били от недостатъчно добре обработена кожа и когато излязъл от реката, и слънцето ги напекло, те изсъхнали и се свили. Към тази беда се добавил и гладът, и така той останал няколко дни, докато съвсем се омаломощил и не можел да ходи.
Тогава покрай него минало едно диво прасе и решило да го убие, но после се смилило заради злощастното състояние на коня и неговата слабост, та го разпитало. Конят разказал за вредата, причинена му от юздата, ремъка и сбруята, и го помолил да му стори благодеяние като го избави от онуй, що го е поразило.
Прасето пък го запитало относно прегрешението, заслужило такова наказание. Конят настоявал, че не е извършил прегрешение. Тогава прасето казало “Не, напротив! Ти или си лъжец, та твърдиш това, или си невежа относно прегрешението ти. А ако ти, коньо, си лъжец, защо трябва да разхлабвам онуй, което те пристяга? Няма да ти сторя това благодеяние, да те взема за спътник, да приема благодарност от теб или да ти поискам отплата. Защото се казва: “Когато погледнах душата на лъжеца, и тя беше погълната от света на развалата, и цялата му принадлежи, защото съответства в направата си на развалата. И доказателството за развалената направа на душата на лъжеца е че тя се противи и надига срещу истината в събитията и я отрича до степен да твърди, че не съществува. А пък си въобразява, че несъществуващото има битие, а неверното притежава истинност, така щото създава същата представа и в душата на онзи, що се подлъгва по нея и се опира на думите й. Казвало се е: “Избягвай да дружиш с хората, чийто характер е покварен, за да не бъде откраднат твоят характер от техния без да се усетиш”. И също се казва: “Най-трудното нещо, което може да претърпи човек, е да общува с другар, от когото не произтича никаква истинност”. Речено е: “Не се стреми да поправиш порочния човек, както и да го пречистиш, защото характерът му е по-драг нему, отколкото теб и той не ще го остави заради тебе.”
Сетне прасето продължило: “Но ако ти, о, коньо!, си просто невежа относно прегрешението ти, което е довлякло това наказание, то незнанието ти относно прегрешението е по-голямо от него самото. Защото онзи, що не познава прегрешенията си, упорства в тях и за него няма надежда да се отърве.И също е било казано: “Пази се от невежия човек, защото той съгрешава срещу душата си, а ти не си му по-обичен от нея.” Също така е било речено: “Няма нищо по-подобно на лъжата от невежеството.” Това е така, защото лъжецът загърбя видимите неща и основания, които се познават чрез сетивата, и си фантазира лъжата, която им противостои, докато тя се отпечата в ума му, та нарочно изоставя правдата заради нещо различно. А невежата вижда нещата по начин, точно обратен на онова, което са, като смята грозното за хубаво и хубавото за грозно. Така единствената отликата между невежата и лъжеца е че лъжецът показва онова, за което знае, че е грешно, а пък невежата не знае това. Но пък е по-вероломно заблудителен спрямо себе си и спрямо ближния си от лъжеца.”
Тогава конят рекъл на прасето: “Но не бива да се въздържаш да ми сториш благодеяние!”
А то му отвърнало: “Не смятам да се въздържам, но пък също е казано: “Умният човек подбира кое благодеяние да стори, тъй както сеячът подбира семената си, що да посее връз добрата почва. Тъй че разкажи ми, о, коньо, историята си от началото, онова, което те е сполетяло и за живота ти отпреди, за да зная отде иде нещастието ти”.
Тогава конят му разказал цялата си история, как конникът се отнасял спрямо нещо, как той го изоставил, и онова, което му се случило по пътя досега, преди да срещне прасето. А прасето му рекло: “Сега ми става ясно, че си невежа относно простъпката ти, и имаш шест прегрешения. Първото от тях е да оставиш без помощ твоя ездач, който се е грижил добре за теб и те е държал в готовност за неговите подвизи. Второто е да постъпиш неверно спрямо неговата щедрост. Третото е че си му причинил толкова много вреди като си го накарал да те търси. Четвъртото е че си присвоил онова, що не ти принадлежи, тоест седлото и юздата. Петото е че си постъпил лошо спрямо себе си като си пожелал да се отдадеш на живота в дивото, за което не си направен и нямаш сили да понесеш. И шестото е че продължаваш да настояваш на прегрешението си и да упорстваш в заблуждението си. Защото, о, коньо, можеше да се върнеш при господаря ти и да помолиш за прошка на невежеството ти, преди да те пристегнат и наранят толкова юздата, сбруята и ремъкът на седлото.
Тогава конят отвърнал на прасето: “Да, така е! Сега, когато ме накара да разбера прегрешенията ми и отвори очите ми за онуй, що не разбирах, покрит от булото на невежеството, ме освободи и пусни. Заслужавам го заради изтощението, в което се намирам”.
А прасето рекло: “Сега вече разбираш и проумяваш какво си сторил, упрекваш себе си и се обвиняваш, признаваш, че заслужаваш наказанието, което те е сполетяло заради невежеството ти и искаш да приложиш мъдростта, която ти сведох, та вече и си достоен да бъдеш освободен. Казано е, че отец Лука бил написал на вратата на дома му “Само онзи, който познава себе си, може да се възползва от мъдростта ни, и въздържа себе си според нея. Ако си достигнал до това качество, влез. Ако не, излез, докато не достигнеш до него.”
С тези думи прасето срязало юздата и тя паднала, после разкъсало ремъка и конят бил пуснат на свобода.
Целият ръкопис, от който съм превеждал откъса, може да разгледате по-долу. За жалост на него липсва датировка, но пък илюстрациите си ги бива. Тук може да разгледате други преписи на същия текст, както и двата тома на английския превод от 1852 година.
И тъй като и за вас трябва да остане нещичко, не пишем тук „една отделна дисертация“, нежели да обслужваме собствени и чужди научни стремления в академията, оставям на вас да поразсъждавате относно връзката на тази история минали извори. Например басните на Езоп и забавно-профанните историйки на Лукиан. Или пък да погледнете напред и да откриете доколко Ибн Зафар наистина е бил реципиран от послешни автори, какво място заема в традицията за списване на инструкции към владетелите и по-късната биографична традиция, например един Ибн Халликан, някой чел ли го е насериозно или е бил потребляван само за забава, както тук. Каква е тази мистериозна препратка към „отец Лука“, не е ли знак за преплитане между традициите на религиите, кое в историята може да се е промъкнало от Византия или пък от християнския Запад, предвид сицилианския произход на автора. Аллах знае най-добре, мога да заключа тук премъдро като един истински мюфтия.
И бъдете здрави!
