Ей го, за да утвърдя заблудата, че списвам блог.
Навремето работех като за преводач за едно арабско посолство с адрес на улица „Шести септември“. Откарах две години (2003-4, 2006-7), затова и обичам да казвам, че все едно съм ходил в казармата, от която иначе скатах. И то ориенталска казарма. Ми да, първият посланик, при който бях нает, се казваше Осама, като онзи, брадатия, и си беше баш полковник. И така си се отнасяше към персонала. По вертикалата не беше впечатляващ, ама пък по хоризонталата извивката на ризата му напомняше за съвършената геометрична форма по древните гърци, която е сферата.
А пък и през 1998-9 г. като бях в първи курс на нашенската арабистика, първото нещо, което сънувах на арабски, беше сън в казарма. Миришеше на кирливи одеяла като по хижите навремето, ама беше в Ирак по времето на Саддам.
„От сън спомен няма“, казваше баща ми, лека му пръст, и тук не беше прав.
Та да вметна, че на посолството казвахме понякога „сополството“, защото така го наричаше и на развален български египетският разсилен Абдулла. Египтяните, негови сънародници, тези горди фараонови наследници, му викаха Абдалла, бедния раб Аллахов по смисъла на името му, беше нисък и носеше костюми поне два номера по-големи. Чиста проба езикова метатеза си е това, да направиш от посолство сополство.
И в сополството имах колега от сирийски произход, от смесено семейство. Баща му бил от аверите на стария Асад. И след като старият Асад почнал да се разправя с бившите си авери един по един, той избягал в България и се оженил за българка, та така се родил и моят колега. Тогава аз съм бил на дваесе и кусур години, той беше къде триесет, ама сравнително малката разлика в годините беше компенсирана от голяма такава в килограмите. Тогава бях с 30 процента по-слаб, да речем, а колегата беше с поне 60 процента над моето тогавашно тегло, ама да не звуча като задачите от училищите за басейните, дет се пълнят с вода, и влаковете, дето тръгват от точка А до точка Б, пък и бодишеймингът, както казват съвременните инфлуенсери, е чувствителна тема, още повече за мен сега.
Както и да е, веднъж „Негово щастие Посланикът“, защото на арабски това е официалното обръщение, еквивалентно на „Негово превъзходителство“, ни събира, вика, тааля, йа, Атанас, хубавият арабски израз, „възвиси се“, демек яла тука, викат по моето село, от същия корен на думата идва и изразът за Всевишния Аллах (Аллаху та‘аля), извикай колегата сириец, и вземи също и Афгину, а Афгину беше колегата Евгени, българин, който работеше поддръжка. Та, аз, сириецът и Афгину, се представяме на килимчето в кабинета на Негово щастие, и той ни нарежда.
Вика, гледайте сега. Мазето ни е пълно със стари книги на арабски, дарения, пращани от Египет, събирани оттук-оттам от години, мръсни, мухлясали, в чували, на купчини, проядени, та, почвате да ги събирате, подреждате, чистите, искам да направите каталог на ал-камбиютър, демек, на компютъра, и Афгину да облицова старите етажерки с фолио, имитация на дървена текстура, а вие да направите нещо като библиотека. Да има.
И ние като джиновете от приказките от „Хиляда и една нощ“, ударихме по едно „слушам и се повинувам“, на египетски изразът е хадир, демек, „слушам“ във воената терминология, иначе значи, „тук съм (да угодя, разбира се)“, и отпрашихме кой накъдето.
Аз и сириецът да мъкнем чували и кашони с книги отдолу нагоре, нещо като нивата на мюсюлманския Рай и Ад, да чистим книги, да бършем, да трупаме на купчини, а Афгину да се занимава с хардуера и инфраструктурата, както бихме казали сега в ИТ индустрията, в която работя. Демек, с етажерките.
Та, от тия мухлясали чували, грях ми на душата, спасих две неща за мен си, без Негово щастие да разбере.
Едното е третият том от египетското издание на ал-Калкашанди от XIV в., енциклопедистът, писал за целите на администрацията. В него е частта за калиграфията. Двадесет години след това преведох откъс от него и излезе на български. Втората книга, която спасих от тази книжна катакомбо-хекатомба в мазето на старата къща на жълтите павета, е друга класика, пак издадена в Египет в първата половина на предното столетие – „Въведение в науките за хадиса“ на Ибн Салах от XIII в.
Ама третото не го взех, а трябваше.
„Какво разгръщаш, колега?“, подхвърлям, гледам го, че като мен с кирливи пръсти, омазани в мръсотия и прах, разлиства нещо в тежки, черни, платнени корици.
Колегата сириец вика, а, това е поетическият сборник на Ибн ар-Руми.
Поетически сборник на арабски е диуан, като думата за диван, меката мебел, па и името на съвещанието на големците. И Ибн ар-Руми значи „Син на гърка“, не е онзи, който четете в сладникави мъдрости, приписвани на него по фейсбуката, който е Джалал ад-Дин Руми, ми е друг, от IX в. От едно доста смутно време на Абасидския халифат, потомък на някой си Джурджис или Джурайдж Гърка назад в родата, оттам и прозвището.
Та, колегато отваря и чете произволен пасаж, тържествено. Опулва се и пак го чете. Хлопва и вика, тва не е възможно да го е писал Ибн ар-Руми.
Аз викам, ко бе, ко, я дай, няква жълтевина ли намери.
Той прелиства, отваря пак, и пак зачита.
Е го на, „на ясен арабски език“, както се казва в Коран 16:103.
Днес, не знам защо, цял ден днес ми се върти из главата и си мисля къде беше. Намерих го де, и изданието на „Дивана“, и цитата.
Имате и бонус калиграфска версия от мен.
А по-долу и мой превод, след като си поиграх с десетина варианта.
На Ибн Маймун пръднята е юнашка,
а на Абу Салих – айляшка.
На крак единият пърди,
а другият – на четири.
Надпърдяват ли се двама,
чуваш трясъците на гърма.
Толкова за тази история.
Не знам кои са нито Ибн Маймун, нито Абу Салих. И само да уточня, че „Маймун“ на арабски значи „Преуспяващ“, „Дарен с късмет“, не е баш това, което си мислите.
Другата история е по-съвременна, пак от днес, и не отива чак до девети век.
През седмицата няколко дни одитирам голям клиент от софтуерния бизнес спрямо стандарти за ИТ сигурност.
Накрая се разделяме, мисля, че с известно облекчение и за двете страни, както е винаги, когато съм одитор. Те ме питат дали съм научил нещо при тях.
Научих, казвам им, ама не това, което си мислите.
Не съм научил нищо кой знае какво ново относно технологии за опазване на данни, логини, пасуърди, оценки на риска, нетуърк трафици, бекъпи, анализи за въздействието в случай на бедствия, политики и процеси, заявки за ИТ обслужване и процеси по разработки на софтуер.
Взех си една история и поука.
Как може да си направим таен бар в офиса. Споделя я в паузите една от мениджърките с опит в предишна работа във финансова институция.
Вика, взимаш една папка. Ама от тия, с ринговете. Те имат дупка в гърба на папката. Взимаш кутия за вино. Махаш картона. После пъхаш торбичката с вино, сплескана, разбира се, в папката. Прокарваш кранчето през дупката в гърба на папката. И така получаваш тайно барче сред папките на рафта с документи.
А моят оригинален принос към историята е илюстрацията, за да ви е по-лесно.
Толкова от мен за днес, че шабатът отдавна почна, нали?