Когато човек се задържи по-дълго вкъщи, почва да се отдава на любимите си хобита. Едно от тях много прилича на чопленето на семки – издирване на любопитности по арабски ръкописи или старопечатни издания. Има вече достатъчно и добре сканиран изворов материал, за да може човек да надзърне, без да помръдва от дивана. И ето, на петата минута от разглеждането на една от любимите ми колекции, тази са „Световната дигитална библиотека„, нещо ми улавя окото.
Кръгче.
Илюстрованите ръкописи са по-лесни за смилане. Никой не иска да чете дълги, огромни, скучни корпуси с арабски текстове, освен ако не иска да прави кариера в академията. А полето, освен ако човек не е изкушен от калиграфията, не е толкова богато на изображения поради традиционното неглижиране и неприязън към изображенията в исляма. В сравнение със западната традиция тук сравнително рядко откриваме илюстрации на животни и хора на фона на огромното множество съчинения, които трябва да четем без почивка на окото.
Знам, знам, тук винаги се намира някой да възрази със стереотипното „е не е вярно, че ислямът забранява изображенията!“. Или пък още по-неловкото „е, нали имаме изображения на хора по медицински ръкописи, персийски и османски хроники!“. Е, да, разбира се. Имаме. Имаме персийските -намета, имаме античните медицински съчинения, реципирани през арабски, като например Диоскурид. Или пък хайде, странствалата от Индия през Персия до арабския език „Калила и Димна“ с чудесните, леко неприлични на моменти картинки. Или пък богатите мирабилии на класици като ал-Казуини, които предоставят място в Аллаховото творение дори на скверни твари като злощастното зурлесто. Хайде, притурете и „Макамите“ на ал-Харири, за да не останем съвсем визуално неудовлетворени. Тук-там някоя османска или тимуридска дворцова хроника, или пък биография (сира) на Пророка Мухаммад. Да насилим малко нещата и да мръднем по на изток – Могулската династия и тя произвежда изображения, които са доста индийски.
Добре, успокоихме привържениците на изобразителната уравниловка, без да привеждаме възраженията срещу отношенията към изображенията през историческите, религиозни и исторически граници. Може да продължим към предмета на настоящето размишление.
Натъквам се на печатно издание на Абу л-Фида‘.
Интересен образ е бил. Умира през 1331, кюрд, който в продължение на около 20 години управлява град Хама в Сирия като васал на мамелюшката династия от Египет. В историята остава обаче с няколко писмени паметника. Има запазено негово географско съчинение под името „Справочник на страните“ (Такуим ал-булдан). Първо си мислех, че съм попаднал на това.
Но се оказа другото му известно произведение – „Кратка история на човечеството“ (Ал-мухтасар фи ахбар ал-башар). Затова и кръгчето веднага изкушава окото ми. Такива кръгли схеми са нормални за географски съчинения, където често земята се изобразява така. Или пък нормални за астрономическите съчинения. Таблици със съзвездия, небесни карти.
Веднага отварям да надзърна и попадам на това:
Много добре сканирано изображение, добре изписан ситен и четлив печатен шрифт насх. Не е много ново, но не е и ръкопис.
Да почнем от центъра. Там пише фразата „Между хиджра…“ (байна л-хиджра) – началото на мюсюлманското летоброене, преселването на Пророка от Мека до Медина. Пада се през 622 г. сл. Хр. Да видим сега вътрешния кръг. Ясно се четат години, написани с думи. Във външния кръг пък има описани събития. „…и Адам според онова, което постановява еврейската Тора“. „…и построявяането на Каабата, свещения Дом на Аллах, от Ибрахим (библ. Авраам). „…и Потопа“. „…и раждането на Пророка“. „И раждането на Иса (кораничният Исус)“. „…началото [на управлението на] владетеля Адриан“. „…и началото [на управлението на] владетеля Диоклециан, последния от идолопоклонниците“.
Ясно, това са събития.
Какво обаче обслужва тази схема, която явно навързва ключови за мюсюлманската свещена история моменти?
А историята на Абу л-Фида’ отдавна се е превърнала в класика, включително и в западното разбиране за историята на мюсюлманите. Той я пише като продължение на хрониката на Ибн ал-Асир (поч. 1233), онзи същия, който с неговата „Съвършена история“ (Ал-камил фи т-тарих) се превръща в основен извор на познатата и в България популярна „Кръстоносните походи през погледа на арабите“ на Амин Маалуф. Не четете Маалуф, а четете Ибн ал-Асир, ако можете. Има го преведен и на английски, поне откъси от него.
Самият Абу л-Фида’ се превръща в звезда веднъж щом европейската ориенталистика навлиза в по-зряла фаза през XVIII-XIX в.
През 1723 г. Оксфорд излиза „Животът на Мохамед“ под внушителното заглавие „De Vita Et Rebus Gestis Mohammedis, Moslemicae Religionis Octoris et Imperii Saracenici Fundatoris„, което е превод на латински на частта от Абу л-Фида’, която покрива живота на Пророка. Изданието е истинско бижу за времето си – двуезично, с изключително четивен арабски шрифт, анотирано и с маргинални бележки. Удоволствие е да се чете, дори и в сканиран вариант. А днес човек дори може да си го купи за около три хиляди долара.
Известeн ми е и друг превод, пак на откъси, но този пък относно предислямската епоха – правен на латински от Хайнрих Флайшер, публикуван през 1831 г.
Най-мащабното преводаческо усилие спрямо хрониката е вложено в изданието на латински от периода 1789-1794 г. под редакцията на Йохан Якоб Райзке (поч. 1774), една от легендите на близкоизточните изследвания през столетието. Излиза в 5 тома, отново е двуезично, но пък от него липсва периода от Сътворението до Пророка.
Има и по-нов превод от Питър Холт през 1983 г., който пък излиза под заглавието „Мемоарите на един сирийски принц: Абу л-Фида’, султан на Хама“ (The memoirs of a Syrian prince : Abu’l-Fidā’, Sultan of Hamāh (672-732/1273-1331). Не разполагам с него, но пък знам, че съществува.
Е, не е зле, нали?
Добре реципиран, много използван, превърнал се в стандартен справочен труд на Запад по отношение на живота на Пророка и кръстоносните походи поне от началото на XVIII век насам.
Но да се върнем към арабското издание, откъдето тръгнахме.
Датирано е от 1907, Кайро. Нормално, Кайро по това време отдавна вече е традицинно утвърден център на печатна дейност, още от времето на Наполеон в края на XVIII в., а сетне и прочутата печатница „Ал-Булак“ през първата половина на XIX столетие под покровителството на Мухаммад Али, тогавашният паша. Обичам такъв формат книги, имам няколко подобни. 27 сантиметра дълга, колкото 12 инчов лаптоп, горе-долу, или лист във формат А4. Много ситни букви, но голяма откриваща орнаментирана страница, на която с орнаменти имаме изписано огледално в квадратен куфийски шрифт „Машаллах!“. Хартията е дебела и жълтеникава.
Но какво точно е кръгчето с „Хиджра“ центъра, свързани с нея години и събития? Определено не индикира кръгова представа за времето – в мюсюлманската традиция времето е линеарно, както в юдеохристиянската. Няма безкрайно повтарящи се цикли време като в будисткото колело на самсара. Историята се разгръща между Сътворението и Съдния ден, а керванът на времето ни пренася в посока от първото към второто. Да видим дали текстът около схемата в арабското печатно издание ни дава ключ.
Много лесно се чете:
Направихме схема (заиджа), която обхваща времето между хиджрата и известните дати от миналото, та ако искаш да узнаеш колко време е между които и да е две дати измежду тях, погледни колко време отстои между тях и хиджра и извади по-малката от по-голямата. Остатъкът е времето между тях. Например, ако искаме да знаем времето между раждането на Месията и раждането на Пратеника, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари, изваждаме времето между раждането на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и хиджра – а то е петдесет и три години, два месеца и осем дни, от шестстотин тридесет и една години. И остават петстотин седемдесет и осем години без два месеца и осем дни. Което е и общо времето между раждането на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и раждането на Месията Сина на Мариам, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари. По подобен начин стои положението и с които да е две дати от този кръг.
Ок. Хиджрата е в средоточието на човешката история и затова е поставена за начало на мюсюлманския календар. Та би ли могло да бъде другояче, след като самият Пророк е схващан като „печат на пророците“ и увенчава дългата верига свои предшественици, избрани от Аллах да носят посланието на единобожието (таухид). В този смисъл схемата, докато чета Абу л-Фида’, е важна не просто с цел датиране на събитията в нея, а доколкото остойностява хода на времето според важната дата на преселението на Мухаммад. Защото чисто хронологически пък Абу л-Фида’ има друга схема, в която изгражда сходен модел, но там липсва придаването на тежест на едно събитие за сметка на друго. Този модел се намира много по-рано в съчинението и представлява това:
Прилича на онези схеми за калкулиране на разстоянието в километри между различните градове от хартиените пътни карти, които доскоро всички имахме, преди да се сдобием с навигация в джоба. Надписите по хоризонтала указват различни събития, според превода ми по-долу на откъса от схемата. Вертикалът е пак същите събития, а там, където се пресичат колоните и редовете, четем годината между едно събитие и друго. Например, ако използваме пак превода отдолу, имаме нужда да разберем колко години са между хиджрата (горе вляво) и Потопа (долу вдясно), засичаме и виждаме числото 3974.
Или пък между Диоклециан (втория етикет горе отляво надясно) и падението на Адам (вдясно), съзираме числото 5876.
Точно същите схеми откривам и в издание от Кайро през 1998, явно репродукция на тези от 1907.
Сещам се за Игнац Голдциер (поч. 1921), друг легендарен дедец от нашата сфера. В иронично разсъждение относно двусмислиците около арабския език на старите религиозни текстове на хадисите той заключава, че „все пак, не съществува нещо като „несъмнено“ в арабския речников запас“1.
Тук имаме сходна ситуация – хубаво, разгадали сме какво описват двете схеми в историята на Абу л-Фида’, но въпросите, които те поставят, като че ли са повече от непосредствено видимите отговори.
Защо, например, имаме различни събития в таблицата и в кръга?
Ето, кръгчето съдържа всички от таблицата, но и допълнителни – например, построяването на Каабата отсъства от таблицата. Същото е положението с „разрушаването на Храма“ (байт ал-макдис) – присъства в кръгчето, но не и в правоъгълната таблица.
Или пък другата загадка – защо кръгчето споменава няколко събития, датирани според различни подходи и традиции, за разлика от таблицата? Имаме, например, отделни „резенчета“ за „Адам, според постановеното в гръцката Тора и от историците“, но също и „Адам, според постановеното в гръцката Тора и от звездобройците според онова, което са установили в [астрономическите] таблици“, да не говорим и за „Адам, според постановеното в еврейската Тора и от историците, а пък установеното от звездобройците е с около 49 по-малко“.
Стои и друг въпрос – защо кръгчето подрежда събитията така? Червеното очертание обозначава датите, свързани с живота на Пророка – по посока на часовниковата стрелка имаме „кончината на Пророка“, „началото на пророческата мисия“, сетне раждането на Пророка. Ако те задават посока (да речем, хронологично, в посока обратна на часовниковата стрелка), от раждане през начало на пророческата мисия, сетне смърт, защо Диоклециан стои „преди“ раждането на Пророка, но…след смъртта му имаме построяването на Каабата от Ибрахим (кораничния Авраам), което е събитие далеч преди живота на Мухаммад? Същото е и с живота на Адам. Обграден е от двете страни от събития, които не са хронологически: отляво стои построяването на Каабата от Авраам, което е много време след Адам, а пък отдясно му стои…Потопът, който е след Адам, разбира се, но много преди Авраам.
И последно – защо точно тези събития? Защо е важна в рамките на тази хронология победата от Август над Клеопатра? Ок, Диоклециан може би е важен, защото е посочено, че е „последния от поклонниците на идолите“, т.е. бележи маркер за преход от „идолопоклонство“ към „небесни религии“, в частност – християнството. Но Навуходоносор? Какво прави там? Александър Македонски с неговата победа над Дарий – също? Да, знаем, че мюсюлманската традиция съзира неговата личност в кораничния Зу-л-Карнайн (Коран 18:83), но пък Коранът не говори за Дарий и победата над него.
Обръщането към преводите за повече яснота също носи известни смущения.
Ясно е, че всеки превод се опира на различни ръкописи. Преводът на Хайнрих Флайшер от 1831 г. съдържа латински превод на първата таблица, тази, в която датите се засичат по хоризонтала и вертикала. Чудесно. Само че не съдържа кръглата схема, което е обяснимо с оглед на това, че неговия превод се фокусира върху предислямската история и арабските царе преди Мухаммад. А кръглата схема в цялото съчинение на Абу л-Фида’ принципно се намира в описанието на живота му.
В оксфордското издание на „Живота на Мухаммад“ от 1723 пък горепосочената таблица липсва, защото заради обхвата на превода, началото на хрониката не е включено. Липсва и кръглата схема, както и основният латински и арабски (в жълто долу) текст въобще не споменава „схема“ (заиджа). Обаче и латинският, и арабският текст, споменават (долу в зелено) включват част, която гласи „По подобен начин стои положението и с които да е две дати от този кръг.“.
Най-интересна в това издание е ръкописната глоса на арабски (горе вдясно, в зелено), където имаме добавена алтернативна на основния текст фраза „Направихме схема (заиджа), която обхваща….“.
Което ни навежда на два извода.
Първо, най-вероятно кръглата схема (дори и само заради споменаване на „кръг с дати“) е интегрална част от текста, съответно ръкописа.
Второ, съществуват два варианта на текста, вероятно от различни ръкописи – в единия се споменава „направихме схема“, а в другия този текст се пропуска.
Преводът на Райзке от края на XVIII в. също ни навежда на подобни изводи. Там правоъгълната таблица липсва, защото преводът почва с живота на Мухаммад.
Липсва и кръгчето като картинка.
Латинският текст обаче споменава „схема, таблица“.
Арабският текст в билингвалното издание внася малко повече яснота.
След фразата „Направихме схема, която обхваща…“ (горната част на страницата в жълто) е добавена бележка под линия, в която се пояснява, че един ръкопис казва „и направих нещо, което обхваща….“, а друг пък твърди „Направихме схема, която обхваща“. Което е по смисъла на глосата от Оксфордското издание от 1723 г.
Така получаваме следното обобщение на наличната информация в изданията, с които разполагам:
| Издание | Превод/арабски оригинал | Има/няма илюстрации | В откъса за хиджра, където стои и кръглата схема |
| Кайро 1907 | Арабски оригинал | •Правоъгълна таблица •Кръгче с дати | •Споменава „изработихме схема“ •Споменава „кръг с дати“ |
| Кайро 1998 | Арабски оригинал | •Правоъгълна таблица •Кръгче с дати (и двете са взети от изданието 1907) | •Споменава „изработихме схема“ •Споменава „кръг с дати“ |
| Райзке 1789-1794 | Превод на латински с арабски оригинал | •Няма нито една от двете схеми | •Споменава „изработихме схема“ като алтернативно четене от някои ръкописи •Споменава „кръг с дати“ |
| Флайшер 1831 | Превод на латински с арабски оригинал | •Само правоъгълна таблица, защото книгата не засяга живота на Мухаммад | •Няма, защото не покрива откъса за хиджра, който се намира в описанието на живота на Мухаммад |
| Оксфорд 1723 | Превод на латински с арабски оригинал | •Няма нищо | •Споменава „изработихме схема“ като алтернативно четене от някои ръкописи •Споменава „кръг с дати“ |
И накрая, за да изведем няколко заключителни пункта:
- И двете схеми:
- правоъгълната таблица със съпоставените дати и
- кръглата схема с „хиджра“ в центъра
- най-вероятно са част от оригинала на онова, което възприемаме като „Историята“ на Абу л-Фида’;
- Двете схеми вероятно обслужват различни цели – правоъгълната таблица е изготвена с по-неутрален замисъл и обслужва по-информативни цели. Кръглата схема ясно полага средоточието на човешката история в преселението на Мухаммад от Мека до Медина и така остойностява по различен начин етапите между Сътворението и Съдния ден;
- Понякога схемите не се появява в преводите;
- Възможни хипотези за това пропускане на схемите са:
- Издателите на преводите са били неспособни технически да я илюстрират и отпечатат или
- Въпреки че се споменават в текста, не присъстват в самия ръкопис, който е използван за дадено издание;
- Схемите от арабските издания най-вероятно възпроизвеждат наличното в ръкописите според оригиналното съдържание на Абу л-Фида’, а не са вторична реконструкция, която се опира изцяло на текстуално описание.
Ето. Малка стъпка напред към разгадаването на някои от неяснотите около Абу л-Фида’. А за другите ще оставим по-задълбочени и любознателни читатели да упражнят правото си на иджтихад.
