За ужас на по-чувствителните читатели, лойта от овча опашка (алйа) играе ключова роля в арабската кухня. Ето една рецепта за нейното приготвяне, отново от сирийския XIII век:
Взима се овчата опашка, накълцва се на ситно, и се слага на огъня. Залива се с два-три черпака вода и се готви, докато част от нея се стопи. Сетне се слагат в нея парчета дюля и ябълка от ал-Фатх, шепа сух кориандър [може би семена?], връзка копър, обелен лук, и остава върху тих огън, докато не остане опашка, която да се вижда. После се добавят нарязана китайска канела и сол, и когато стане готова и опашката почервенее, се слага мастикс [сакъз] – но не се добавя преди опашката да е пуснала цялата си мазнина, тъй като възспира мазнината да се отдели, и способства за задържането й. Когато стане готово, се минава през цедка и се оставя да се охлади, сетне се слага в съд. А ако искаш да бъде жълтеникава на цвят, подобно на [други видове] мазнина, вземи ситно стрита [боя] уарас, и я сложи в мазнината след като я прецедиш и преди да се сгъсти. Така й придаваш жълтеникав цвят, правиш я по-ароматна и вкусна. И гледай да не остава нищо от водата в мазнината1.
Илюстрацията по-горе пък е взета от „Чудесата на творението“ на ал-Казуини (поч. 1283)2, където, въпреки изобразителните условности, много ясно се вижда тлъстата опашка, толкова типична за овцете в Близкия и Средния изток. По-наблюдателните читатели ще отбележат, че арабският текст под картинката не говори за овца (да’н), а за коза (ма’из) [„Козата е тъпо, глупаво животно…“ и пр.]. Това е така защото в този препис илюстрациите към съответните животни идват след текста за него, а не преди.
Бележки
- Ибн ал-‘Адим, Китаб ал-уусла ила л-хабиб фи уасф ат-тайибат уа-т-тиб,ред. Сулайма Махджуб и Дуррийа ал-Хатиб, Институт по арабско научно наследство (Ма’хад ал-турас ал-‘илми ал-араби) към университета в Алепо (Халаб), т. 2, 1988, с. 517.
- Qazwīnī, Zakarīyā Ibn-Muḥammad al-: Kitāb ʿAǧāʾib al-maḫlūqāt wa-ġarāʾib al-mauǧūdāt – BSB Cod.arab. 463, Palestine?, 1750-1770 [BSB-Hss Cod.arab. 463].
