Ритуалната чистота и изпускането на газове при Ибн ал-Кайим ал-Джаузия от XIV в.

Като човек почне да точи редовния си есенен сопол и очите му плувнат преди поредния му рожден ден, какво друго може да прави, освен да чете за сополи, пръдни и акита.

Обичам тия обеми от средновековните арабски извори. Ето, на страница 1052 сме от „Съвършените поуки“ на Ибн ал-Кайим ал-Джаузия от 14ти век 1.

Велик е, ако бях мюсюлманин, щях да съм като него, разбира се, ако не бих бил имам Ахмад ибн Ханбал или Ибн Таймия. Или великия му прадед Ибн ал-Джаузи.

Има, вика, някои хора, които погрешно обвързват идеята за „ритуално нечисто“ с „нуждата от умиване“. А това, казва, нито от гледна точка на шериата, нито от рационална, нито от сетивна гледна точка е вярно. Ей го, Законодателят (ясно е кой е Той), е наредил нуждата от умиване зарад всичко, що излиза от човешкото тяло. ама това не го прави нечисто. Половият акт е пример.

А, и пръднята тоже! Понякога зарад пръдня (букв. „вятър, полъх на въздух“, рийх), може да се наложи да се умие човек (да бъдем честни!), ама това не налага тотално ритуално умиване според шариатската процедура за умиване след голяма нужда (истинджа’), още повече, че може да не е оцапало дрехата.

Може и да не е, ама може и да е, да добавим от себе си!

Та, оттук и не всяко нещо, което налага ритуално очистване, е нечисто само по себе си, па и не всяко нечисто нещо налага непременно ритуално очистване.

Да почнем работната седмица на чисто, призовавам аз.

Бележки

  1. Ал-Джаузия, Абу Абд Аллах Мухаммад Ибн Аби Бакр ибн Айюб Ибн ал-Кайим, Бада’и’ л-фауа’ид, ред. Али Ибн Мухаммад ал-Имран, Дар Алим ал-Фауа’ид, б.д., Джеда, т. 3., с. 1052.