Днес, през последния ден от зимната отпуска, преди да връхлети януари с цялата му притискаща работна тежест, правя няколко неща. Давам газ по зимните пътища на татковината. Чета „За кого бие камбаната“ на Джон Дън, наскоро излязъл в превод на Александър Шурбанов и с бележки на Георги Каприев. Последно, разсейвам се с едно от нещата, които правя в моменти, в които другите хора чоплят семки.
Ровя в дигитални архиви.
Решил съм да се гмурна в най-известния отворен такъв – безплатния Internet Archive, едно от най-популярните хранилища на дигитална информация, включително и текстово. Търся някоя книга, която да представи поглед към евреите от арабска гледна точка. Нали все пак имат дълга споделена история, противоречива, болезенена, но отколе впримчена заедно по библейскому.
Хайде, да видим дали арабите имат книги за другия лагер отвъд бариерата. Да дадем шанс на онеправданата страна да говори.
Пускам в търсачката „юдеи“ (знаем, че Коранът е пълен с препратки към тях, към „Исраил“ и „синовете на Исраил“), отсявам само текстовете – не понасям като начин на консумация на съдържание аудио или видео – и почвам да гледам и чета кориците на книгите.
Има само текстови корици и такива с обикновени заглавия – „Евреите в най-далечния Магреб в епохата на Маринидите и Уаттасидите „. „Евреите в Иран„. „Сравнително религиознание – юдаизъм„. Нищо не мога да кажа нито за стила, нито за информацията, която съдържат. Но изглеждат неутрални, поне на пръв поглед. Това не пречи да подслоняват всичко от гледна точка на съдържанието – от безпристрастни научни изложения до долна пропаганда в стила на онзи влиятелен доказан фалшификат, „Протоколите на сионските мъдреци“. Най-доброто, което някак, незнайно как, се промъква сред арабоезичните резултати, са сборниците на Шломо Дов Гойтайн, когото познавам от моята сфера много добре – документите от хранилището (Гениза) на еврейската общност в Кайро.
Нещата драматично деградират, докато превъртам надолу до края на 2200те резултати, изплюти от търсачката. Някои изискват абонамент, не се логвам да ги погледна. Други, предимно по-цветни решения, напомнят на пропагадни лозунги от периода на нацистка Германия.
Докато продължавам да превъртем, в мен се загнездва отвратително, нездраво любопитство, което често сравнявам с чоплене на език в грануломната дупка на зъба ми. Боли те, гадно е на вкус, пронизва те до дълбината на черепа ти, но продължаваш да го правиш. Осмукваш, чакаш да премине прорязването, и продължаваш.
„Виж, виж каква гнусота открих!“
Знам, знам.
„Има такива неща и в Европа“, ще каже някой. „В крайна сметка, не може ли да договорим безкрайно всяко религиозно убеждение, няма ли си всяко стадо мърша?“, върви стандартното възражение на външния спрямо определени религиозни традиции, идеологически рамки и култури наблюдател.
Има, ама в такъв мащаб, видимост и рисково-мотивационен потенциал друг път. Но темата тук не е кой колко антисемитизъм има и откъде идва, защото е очевидно, че различни мотивации може да доведат до един и същ резултат, а и two wrongs don’t make a right. Европа е толкова потресена от собственото си минало, че такива неща са завинаги (поне засега) дамгосани и обречени да вегетират в нишата, където са се е загнездили и нашенски недоразумения като Волен Сидеров и Георги Ифандиев.
Арабо-мюсюлманските дискурси, обаче, не са „пострадали“ от подобна ущърбност. Предоставят щедър материал на тема стеореотипизация на образа на въобразения злодей.
На първо място, заглавията си ги бива, ето само някои:
- „Отличителни характеристики на юдеите в Писанието (Корана) и преданието (Сунната)“
- „Най-великата измама – плановете на скверниците от Цион и прелъгването на света чрез политически митове“
- „Поюдейчването на знанието“
- „Нацистите, юдеите и тайните движения“
- „Сеещите развала по земята – юдеите, тяхната черна история, плановете им, проникването им и бъдещето пред исляма“
- „Скритата ръка – изследване на тайните юдейски движения“
- „Аллах да порази юдеите!“
- „Юдейската опасност за християнството и исляма“
- „Юдейската змия“
- „Ционисткият план за заселване на юдеи в Либия“
Визуалната стилистика също не изостава, както се вижда в галерията по-долу.
Е, хайде.
За да са доволни всички, които си падат по идеологическата уравниловка. Гвоздеят в програмата е нещо, което познаваме доста добре от историята на християнството – самият Мартин Лутер в арабски превод на неговото „За евреите и техните лъжи“. Ей го, този прадед на европейския протестански антисемитизъм захранва щедро нещо, което едва ли е подозирал приживе. Не мисля, че е очаквал как сгънатата му като черна мекица шапка ще бъде някой ден увенчана с арабски надпис, дори и когато съдейства за издаването на латински превод на Корана през 1543.
Разбира се, арабският превод е предшестван от кратък увод, където като че ли възгледите се допълват от теми, включени от преводача и издателя – „Синовете на Талмуда“, „Христос се е родил юдеин“, и….сбито представяне на идеите на „американския фундаментализъм“.
Останалото оставям на въображението ви, знанията ви, и разбира се – ценностната ви пристрастност.