Ето го доказателството.
Нещо като артефакт от вече отиващата си КОМДОС, ама още по-зле, от сирийските мухабарат по времето на младия Асад.
Макар че човек никога не знае дали не съм част от ционистката конспирация, инфилтрирала режима в Сирия през далечната 2001 година, един миниатюрен балкански Ели Коен.
А всъщност – медицинска бележка за пред Дамаския университет по време на стажа на курса ни като студенти там. Пише, че всичко ми е наред след медицинския преглед. Още помня мазните бюра на чиновниците, лепкавите скамейки в лекционните зали и олющената боя по стените.
Преди мен на опашката за записващи се студенти имаше един чеченец, типичен коч, набит, с брада, без мустаци. Администраторката, една бойна дама с хиджаб, му вика, попълвай си документите, той гледа безизразно. „Можеш ли да пишеш?“, „Да“, вика. „Айде взимай сега един лист и покажи какво можеш да пише“. Оня взе и почна да се мъчи, върти, сучи, гледам какво пише – „Фатихата“, първата глава на Корана. Явно само нея запомнил и може да я изписва фотографски.
Аз съм си попълнил акуратно имената, включително и бащиното на отделен ред, дата и място на раждане, иска да се запише във Факултета по литературни науки (адаб). И най-долу вдясно има печат на дълга заврънкулка, на която пише „приема се“ (макбул).
