Вчера бях на последната, трета прожекция на „Песента на суфиите“ в кино „Влайкова“ като част от фестивала „Менар“.
Оказа се изненадващо красив документален филм дори и за традиционен ориенталист като мен, с познати исторически герои вътре. Натъкваме се на Амир Хосроу и Низамуддин Аулия от мистичния орден Чиштия, че даже и моят вечен любимец имам ал-Газали се появи, натъртено и грешно произнесен от музикалната изследователка от Кингс Колидж в Лондон. Има и много препратки към ръкописи, миниатюри, калиграфии и ислямски реалии на арабски (силсила, ‘урс, аулия, каууали, уахдат ал-уджуд).
Имам си и любим момент от филма, но няма да го кажа тук. Защото може да споделям, но не се изповядвам онлайн.
А на калиграфията към този пост съм написал каууали, защото с тоя музикален жанр се занимава филмът.
Казвали му също кавали, но предпочитаме да знаем, че идва от арабското каул (قول), „нещо казано“, „произнесено слово“.
Честно казано, тези фиданки на индийския мистичен суннизъм (който съвместява ведно и „Харе Кришна“, и „Аллаху акбар“), са ми много по-симпатични от фалшивите турски и арабски дервиши по туристическите събития, примерно.
