Знаем как работи публичното говорене.
Активисткият подход не е непременно задълбочен, но е много, хм, активен (това звучи като казано от Божинката, „Новата година е като старата, ама нова“). Важното е да се подскача, а не да се чете. Имаме ценностна позиция, която по всички начини и чрез всевъзможни лостове отстояваме. Аристотел говори за това в “Реториката”, нали така. Това трябва да бъде основният наръчник на всеки инфлуенсер и активист, но комай не е.
Обаче докато се дивите, скубете си косите и цъкате с език “що за варварство е това да обезглавят учител, който показва скандални карикатури на Пророка Мухаммад” и “това не може да ценност в никоя религия” и “всички религии са еднакви”, и е добре да бъдете малко по-самокритични.
Особено ако не знаете много неща за отдавна исторически утвърдени постановки в исляма.
Може пък да допуснете, че има религиозноправни регулации, за които не сте чували.
Или пък че някой взема текстовете на вярата си насериозно.
Ето ви няколко от тях, които засягат регулацията на казуса някой да кълне, обижда и хули Пророка на исляма – Мухаммад.
Да, точно това е основна категория от престъпления-грехове (доколкото в религиозноправната система в исляма има припокриване между двете). И отдавна са обговорени достатъчно добре, за да бъдат интегрална част от вярата.
Да, има хора, които смятат злословенето (казф, шатм, сабб) на Пророка за нещо сериозно.
И да, разбирам, че ако всички религии са ви еднакви и не вярвате в никоя от тях, е много лесно да обявите всичко това за глупост. Човешко е да се скандализираме от зверство, което не намира място в собствената ни ценностна система. Разбираемо е.
Само че не сте мюсюлмани.
И да, не сте посветени мюсюлмани.
И да, не сте четящи мюсюлмани.
И да, не познавате религията на мюсюлманите.
И да, не сте измислили все още достатъчно убедителен начин за всички мюсюлмани, най-вече ония, дето не ви харесват, да пренебрегнат собствената си традиция заради вашето разбиране за религиите.
Ето ги. Тъй като отдавна вече не смятам, че трябва да изблъскам 10 човекодни, за да издирвам детайлни библиографски данни за всеки един цитат, ако хората отсреща така и така смятат „всичко-за-всичко“, просто малко бързи преводи на извори, списани от съответните религиозни авторитети:
Ибн Таймия (поч. 1328):
Злословенето срещу Аллах и злословенето срещу Пратеника Му е явно и скрито неверие (куфр), без значение дали злословещият смята това за грях, възбранено (мухаррам) или позволено спрямо него.”
Имам Ахмад [ибн Ханбал] (поч. 855):
Който ругае Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, следва да бъде убит. Тъй като ако ругае, е отстъпил от исляма, и не е възможно мюсюлманин да ругае Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Ал-Кади Абу Яла (поч. 1066):
Онзи, който злослови Аллах и злослови Пратеника на Аллах, подлежи на обвинение в неверничество (куфр), без значение дали смята това за възбранено, грях или позволено.
Ибн Рахуайх (поч. 853):
Мюсюлманите са съгласни помежду си, че онзи, що злослови Аллах и Пратеника Му, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отрича се от нещо, низпослано от Аллах, или убива пророк измежду пророците на Аллах, е неверник чрез това си деяние.
А, да, основанията за това съждение не са произволни, и засягат не само мюсюлманите, макар че може да има известна отлика.
Ето, самият Коран (9:61-66), казват, подкрепял такова разбиране:
Сред тях са и онези, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Ухо за ваше добро.” Той вярва в Аллах и вярва на вярващите, и е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение. Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но Аллах, а и Неговият Пратеник, най-много заслужава на Него да угаждат, ако са вярващи. Нима не знаят, че който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, за него е огънят на Ада, там ще пребивава вечно. Това е огромният позор. Лицемерите се опасяват да не бъде низпослана против тях сура, която ще извести какво крият в сърцата си. Кажи: “Подигравайте се! Аллах ще изяви онова, от което се опасявате.” И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.
Мъчителното наказание се полага също на обидилите Аллах и Пророка, пак според Корана (33:57):
Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение.
Пак Ибн Таймия:
Това е начинът на мислене (мазхаб) на повечето от “хората на знанието” (богословите, демек). Ибн Мунзир е казал, че повечето от тях са напълно съгласни, че наказанието (хадд) за онзи, който обижда Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е убийство. И същото са казали Малик (ибн Анас, поч. 795), и ал-Лайс (?), и Ахмад (поч. 855), и Исхак (?), и това също е според школата на шафиитите.
Абу Бакр ал-Фариси (?) също е казал относно общия консенсус по въпроса:
Наказанието за онзи, що обиждат Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е убийство.
Ал-Хитаби (?):
Не познавам някой измежду мюсюлманите, който да твърди нещо различно от това, че е задължително такъв човек да бъде убит.
Мухаммад ибн Сахнун (поч. 870):
Има консенсус между религиозните учени относно това, че обиждащият Пророка, Аллах да го благослови и с мир да дари, е неверник, и трябва да бъде измъчван от Аллах – а регулацията на отсъждането спрямо него в общността е да бъде убит.
Някои от богословите твърдят, че има отлика между това дали злословещият Пророка е мюсюлманин или не. Ако е мюсюлманин, казват, се убивал със сигурност. Ако е от “покровителстваните” хора (зимми, живеещ сред мюсюлманската общност немюсюлманин), може да има отлика в отношението в зависимост от правната школа – при школата на имам Малик, например, се убива. Според тази на Ибн Ханбал може да има различни други санкции.
Ибн Ханбал, пак:
Чух Абу Абд Аллах да казва: “Всеки, който обижда Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, или пък да твърди, че има някакъв недостатък, независимо от това дали е мюсюлманин или не, трябва да бъде убит. И смятам, че трябва да бъде убит, без да бъде призоваван към покаяние. И същото смята и Ибн Ханбал.
Аш-Шафии (поч. 820):
Договореността с немюсюлманите със статус на “покровителствани” (зимми), е че тя изключва обиждането на Пророка – тогава се убива.
Ситуацията е малко по-различна при школата на последователите на Абу Ханифа (поч. 767), която е официалната правна доктрина на Османската империя, а също и в днешни страни като Пакистан. Той изповядва несподеляна от другите школи вариация в санкцията, без тази вариация да бъде задължителна за правната школа.
Ибн Абидин:
Видях в книгата на Абу Юсуф (поч. 798, ученик на Абу Ханифа) онова, което гласи: “А който и да е мъж, който обижда Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, обвинява го в лъжа, хули или твърди лоши неща за него, е станал неверник спрямо Всевишният Аллах, разделя се от жена му, дори и да се разкае, се убива. Същото е и с жените, освен при Абу Ханифа, който казва, че жената не се убива, а се принуждава обратно да се върне в исляма.
Ахмад ат-Тахауи (поч. 933):
Нашите следовници казват относно онзи, който обижда Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари – ако е мюсюлманин, се превръща в отстъпник (муртадд), а ако е “покровителстваните” (зимми), подлежи на друго наказание [та’зир – например бой с камшик], без да бива убиван.
Ал-Джассас (поч. 981):
Абу Джафар казва: ако някой от “покровителстваните” (зимми, немюсюлманин) обижда Пророка, подлежи на наказание, без да бива убит. Защото те вече са се утвърдили в религията им, която предвижда поклонение на нещо други, освен Аллах, и обвиняване на Пророка в лъжа. Доказателство за тази позиция е онова, което се разказва: “Юдеите влезли при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казали: “Смърт връз теб!”, на което той отвърнал: “И на вас от същото!”, но без да постанови да го убият. […]
Не е задължително да бъде убит.
Ал-Кадури (поч. 1036):
“Покровителстваните” (ахл аз-зимма) обиждат Всевишния Аллах и казвал, че Той има син. А зороастрийците пък казват, че има “противник”. Това е нещо явно и ясно, което не унищожава договореността [за протектирането им]. Същото е и положението с злословенето на Пророка. Защото това представлява един тип неверие, и не нарушава договореността – така, както и другите типове неверие не го правят. Както и ако злословят Пророка в техните църкви и техните отношения, това също не отменя договореността, както не го прави и и други подобни неща като биенето на камбана или показване на прасета.
Други престъпления обаче също не нарушават договореността между мюсюлманите и немюсюлманите, както твърди също той. С което отваря вратата за налагане на наказание:
Ако някой откаже да плаща джизието, убие мюсюлманин, злослови Пророка или прелюбодейства с мюсюлманка, не се нарушава тази договореност.
Препоръката да не се убива не е задължителна.
Аш-Шайбани (поч. 804), ученик на Абу Ханифа, казва по повод убийството на еврейска жена, която обижда Пророка:
Ако тя явно ругае Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, няма лошо да бъде убита.
По-късният Ибн Абидин (поч. 1836) пояснява, че в коментарите към ат-Тахауи и останалите стари автори се казва следното:
“Под зиммите нямат да бъдат убивани” се има предвид, че не се налага смъртно наказание (хадд) задължително, а по-скоро като решение (сийаса, букв. “политика”) на управителя (имам), когато сметне, че е в полза на публичното благо.
Затова и по-късния ханифит ар-Рамли (поч. 1670) казва:
Това, че не се нарушава договореността, не следва, че не може да се наложи смъртно наказание.
Ан-Насафи (поч. 1310) също допуска флуидност в посока на възможност за убиване:
Ако един зимми явно злослови вярата, е позволено да бъде убит, защото според договореността, сключена с него, се предвижда да не злослови вярата. А ако го направи, тогава договореността се нарушава, и той се изключва от статуса на зимми.
Отношението на тази школа е обобщено в схемата по-долу, нарисувана от мен.
Отделно за всички, които се интересуват, могат да прочетат какво е “шариата”. Не е непременно бълнуване от крайнодесните фантазии на нацитата относно исляма, нито пък е полята с баклавен сироп човеколюбива идеология от сайтовете на местните мюфтийства.
Може и да проверите кои са Ахмад ибн Ханбал, аш-Шафии, Абу Яла, Ибн Таймия, Малик ибн Анас, Мухаммад ибн Сахнун, Абу Ханифа, какво пише в Корана, дали мюсюлманите днес все още ги зачитат. Може да надзърнете към литературата за наказанието за отстъпничество в исляма. Може да зачетете някой от огромните арабоезични портали за фетви, където мюсюлманите задават въпроси около същия случай. Може да погледнете и към данните на форума „Пю“ за преобладаващите мнения сред мюсюлманите по света относно наказанието за отстъпничество в исляма – към което спада и хуленето на Пророка. Има го и в османските наръчници по право, чак до началото на XX век. Информирайте се относно понятието „наказание за углавно престъпление“ (хадд) в исляма. Не е неизследвано, напротив.
Да, ужасно е, но е нормирано. И да, не може да кажем, че го няма.
Напротив. Там е с потресаваща устойчивост.
Същия казус имахме и около Шарли Ебдо през 2015 г., и около Юланд Постен през 2005 г.
Няма никакъв смисъл да се обяснява, че, видите ли, в исляма имало богата традиция на изобразяване на Пророка” (може би с имплицитното твърдение, че скандалите и убийствата около подобни събития били някак неислямски).
Има смисъл обаче да се обясни какво следва според утвърдения от много векове насам, традиционен и авторитетен мюсюлмански възглед, ако тези изображения или думи накърняват имиджа на медиатора между Аллах и човечеството, “печата на пророците”, известен още като Мухаммад ибн Абдуллах.
Това обяснение е свързано с твърде много превод, непосилен за съвременната общност къртовски труд и най-вече понасяне на тежестта от непопулярното мнение, наред с обвинения в пристрастност, консерватизъм и фашизъм.
Нямам против някой да каже “ама тия извори не са представителни” и “традицията е безкрайно обтекаема, защото в рамките на религиозните дискурси всеки може да види всичко в религиозните текстове”.
Само че искам да чуя кои са онези “други автори”, които са “по-авторитетни” от горепосочените. И как исторически се разгръща връзката между тях.
Хайде, давайте.
Четете смело извори, сравнявайте, аргументирайте се, дебатирайте, шокирайте се, обвинявайте. Не стойте в ехо стаята си.
Може да чуя и как точно “безкрайно” традицията е обтекаема – което, между всички други неща, е изключително арогантно, безпросветно и логически уязвимо съждение. Обяснете го убедително на обезглавяващите следовници на протяжната и исторически устойчива регулация на хуленето на Пророка.
Но интелектуалната почтеност ви отнема правото да пренебрегнете смазващия мейнстрийм авторитет в рамките на традиция, която отказвате да познавате.
Е, не го ругайте де. Авторитета, получил „Аллаховия говор“, както казват в една от южните ни съседки.
Не просто е обидно както моментите, в които атеистичната общност хули християнството или юдаизма в една секуларна държава.
А защото рискувате да се изненадате от последствията.
