Днес ми донасят перодръжка, от обикновените, които обичам, именно защото са прости. И в нея метален писец, плосък, широк около 3 мм., отделно шишенце черен туш.
Плоските метални писци са добри, ако пишеш кирилица или латиница, при които се пише отляво-надясно. Не са особено добри за арабска калиграфия, при която буташ инструмента за писане отдясно-наляво, т.е. обратна посока. Да не говорим, че арабските букви според различните шрифтове имат доста строги правила на дорисуване, обикновено с по-острия връх на скосения писец, нужен за този тип азбука и художествена традиция.
Но както се казва в старото клише.
„Баба ти все с най-добрите инструменти е писала!“
Ама друг път.
Веднага пробвам комбинацията върху кафява крафт хартия и резултатът не ме разочарова.
Едната композиция е в плътен, малко по-сгъстен от нужното, шрифт сулус. Другата е в орязан, насечен, но подреден в един на друг редове насх, един от любимите ми шрифтове, твърде подценяван в сложни подредби, където сулус традиционно първенствува. И много нетрадиционен експеримент с пластмасовата скосена пръчица, закрепена за капачката на шишенцето с туш. Там човек може да наблюдава отблизо с удоволствие как мастилото се разтича и накъдря около тънките линии, без никакъв канон, който да го сковава. Върху бялата хартия пък е остатък от упражнение върху същия текст, но с маркер за калиграфия.
А текстът?
Евангелието, разбира се.
Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.
Което, както е всеизвестно, е всъщност позоваване на Псалмите.
