Ако кажеш на един арабин, че седи по турски на земята, сигурно ще се обиди. И ще ти каже, че „Персийският“ залив за тях е „Арабският“ залив.
А пък когато правя калиграфски събития, понякога ме питат в каква поза пишат традиционно калиграфите на арабица. Не само „арабските калиграфи“. Защото, подобно на „Персийския-арабски“ залив, калиграфията на арабица невинаги е „арабска калиграфия“. Като се пише на арабица от Мароко до Индия и Китай, е нормално, че невинаги е „арабска“. Може да е османска. Може да е персийска. Може да е афганистанска или пакистанска.
Но моят отговор е по линията на най-малкото съпротивление.
Естествено, че пише седнал по турски. Обикновено показвам и илюстрацията от корицата на станалата класическа вече книга на Анемари Шимел за „Калиграфията и ислямската култура„. Но това не значи, че имам само тази илюстрация, нали.
Винаги съм писал на маса или бюро. Още от 1998 г., когато за пръв път ми попадна арабски калиграфски учебник. Беше този на Хашим Мухаммад от Багдад от миналия век. Такава ни е културата, да седим по столове около маси и бюра. Сега в офиса ми имам бюро с регулируема височина. Тоест, там мога да пиша и прав, ако искам. Само че традиционно това не е случаят.
Пише се седнал на земята, и то без твърда подложка.
Подложката за писане обикновено е от дебела кожа или от друга книга, и е гъвкава. Защото в тази поза, с такава подложка, казвали калиграфите, буквите ставали по-плавни, шрифтът по-гъвкав и пластичен. В тази поза рисуват и художниците. Виж, като дойде до четене, там изборът е много по-голям. Прав, седнал на столче, седнал на земята или полегнал.
Но калиграф или художник да видите прав или седнал на маса е по-скоро изключение.
Вижте ги как ги изобразяват по ръкописите. От Багдад на Абасидите, през Персия на Сафавидите, Османската империя, чак до Индия на Моголите. В рисунките на Наккаш Хасан, Реза-и Аббаси, Белини. По училища, в двора на халифа, навън, в частните домове. Навсякъде виждаме една и съща поза. А ако ви интересува от кои колекции и ръкописи съм ги взел, винаги мога да кажа. Но сега не е толкова важно.



















