Днес, 9 февруари, докато работя, поне половин ден прекарвам с палестински радиостанции за фон. Искам да разбера какво и как се говори там на арабски. Правя случайна селекция в нарочната за целта апликация на телефона ми.
„Газа ФМ“
Упорито не тръгва. Сигурно покрай войната там са го клюцнали. може и да не работи само на моята апликация.
„Бурдж ФМ“
Мазен, задъхан, сочен и героичен поетичен наратив с мъжки глас, който възхваля достойнствата на ал-Кудс. Йерусалим, ама на мюсюлманите. Ако чуете, че някой нарича така Йерусалим, е ясно, че е мюсюлманин или про-мюсюлмански. Две имена, два наратива, с много малко допир. Направо два паралелни свята, несхождащи се успоредни линии.
Но тук ал-Кудс е пресечна точка на пътищата между Багдад и Кайро, място на герои, царе, Салахуддин, поразил кръстоносците, слава, геройства, аромати и „изрядни ястия“, и това половин час.
Да влезе ориентализмът на самите ориенталци. Лейн може и да не хареса толкоз това, ама Жерар дьо Нервал със сигурност.
Абе, мисля си, това ал-Кудс не беше ли и мястото, където също някакви евреи живеят нещо, а-у. Синдромът на изтритото „ционистко образувание“ от географските карти при арабите ще да е туй.
„Ориент Витлеем“
Делова, отлично артикулирана палестинка с чудесен книжовен арабски чете новините около планираното нападение над Рафах на юг в Газа и недоволството на САЩ от това. Почва с редовните „ционисткият окупатор“, „съпротивата“, „масовият геноцид“, „падналите мъченици“. Почти забравям, че годината е 2024 и топлите връзки между арабските терористични движения, „Палестинята“, както я наричаше професорът ни от арабистиката, и СССР уж са останали в миналото. Не знам колко тия клишета правят услуга на палестинската медийна среда въобще, но си представям, че ако живея там, където по цял ден звучи това, ще спрат да ми правят впечатление.
„Наджах“ от Наблус
Истеричен женски глас се кълне и проклина, ужасно е просто.
„Кълна се в Аллах, Бога на славата и силата!, той ще възмезди и ще въздаде на окупатора за пролятата кръв от разкъсаната женска гръд“. После пускат теренни репортажи. Изслушах и репортажа относно болницата „ал-Амал“ в Хан Юнис, която била нападната днес от Израел. Даже и разбирам диалекта на хората, които разказват.
Та затова и накрая се хващам за най-познатото ми.
„Куран ФМ“
Сигурно се сещате какво рецитират по цял ден. Ако бях хипстерлив ляв западняк с ню ейдж сантеман, сигурно щях да кажа, че напевността на носовия мъжки глас звучи медитативно и успокоително. И ако не знаеш съдържанието де. Върви трета сура – „родът на Имран“ (ал-Имран) – а рецитаторът периодично повтаря по два пъти фрази, за по-голяма мелодичност.
„Ще накажа с тежко мъчение, ще накажа с тежко мъчение“.
„Не има за тях избавители, не ще има избавителиии“.
Но там са такива знакови стихове като девственото раждане на Исус (Иса Месията, син на Мариам), сътворяването на птички от глина, на които той вдъхва живот, лукавството на юдеите, онзи проблематичният за преводачи и тълкуватели стих (54) за „Аллах като най-добрият лукавстващ“, Авраам (Ибрахим) като „правоверен мюсюлманин“, демек „ханиф“ (67), многократно повтарящата се тема за „болезненото мъчение“ и „обитателите на Огъня“, „мястото на Ибрахим“ в Каабата в Мека, побеляването и почерняването на лицата в Съдния ден, съдбата на убитите „по пътя на Аллах“ (в джихад, например), и пр.
Ей го на. Като слушаш такива неща, и винаги ти се ще да има алтернативна история.
Ако Хамас не бяха такива. Ако Нетаняху не беше такъв. Ако Русия. Ако Иран. Ако Египет. Ако ислямът, Коранът и Аллаха. Ако юдаизмът, ако антисемитизмът. Ако секуларизмът. Ако лявото, па дясното, ако арабите, па евреите.
Ама на. Най-лошото е, че живеем в най-добрия свят на Лайбниц.
А пък аз мисля да се съсредоточа върху една патица в масло на фурна и да оставя светът да се върти. Докато не свърши де.
Най-много да си пусна поредния епизод на „Фауда“ по БТВ екшън, за да чуя как звучи близкоизточната тупалка, дублирана малко а ла турска сапунка. Щото петъчната „Панорама“ по БНТ и без да е дублирана, звучи така.
Имам и народен превод на заглавието на „Фауда“, ама няма да ви го кажа. Не вярвайте на сухарите, дето ще ви кажат, че било арабската дума за „хаос“. Само ще ви кажа, че моето предложение е словосъчетание от една циганска и една българска дума, където българската е „морков“.
На илюстрацията пък е архангел Исрафил, който възвестява Съдния ден с тръба.
Шабат шалом, другарчета.
