Тъй като знаете, че съм един велик илюстратор, нещо като ония велики квартални пияници философи в кръчмата, дето са гении, ама никой не ги знае, ще ви редя една далавера. Един графичен роман, както е модерно да се казва. Как се пръкнала свинята в исляма.
Аллах е виновен.
Ама не е направил свинята одма, ей тъй, в началото. Ми като причинил Потопа, Нух, демек Ной, се натварял в кораба, барабар с цялата животинска гняз.
Добре де, ама слонът, на арабски фил (فيل), демек Филю бе, почнал да еде и да ака.
Еде и ака, еде и ака.
Ма толко еде и ака, че по някое време корабът аха-аха, почнал да се прескамбичва, да се климуца и да загребва вода.
А глътне ли вода, тоя проект отива на кино, демек на дъното на творението.
Нух, алейселям, дет викат нашите турци, се видял в чудо.
Помолил се на Аллах, и оп! Аллах от небето му казал, виж са, мой човек, погали слона по хобота.
А пък аз дето четох тая история на арабски в няколко средновековни извора, хроники, жития на светиите и прочее, си викам, дано да е било просто хобота!
Та, погали го, той ще кихне и оп! От него ще излезе нещо като слон, ама по-малко, зурла-бивни, а-у. Е тва е нещото, дето ще излапа акото на слона и така ще се спасите.
Не знам законите за запазване на енергията и физиката дали са спазени, ама тъй се пръкнала свинята, оня ханзър, дето вика Захари Стоянов, така го наричали турските заптиета, дето го водили по троянския кауш, та ханзърът спасил Ной и останалите от натежалото слонско аки.
И тука стои въпросът, ако си лайноед, ама пръкнал се по божествена повеля, че и си спасил останалите, защо незаслужено да носиш стигмата на възбранеността, да те сочат с пръст вовеки, богословите да пишат трактати какъв мръсен долен хайван си, а и винаги съм се питал в тая стара история, кой в крайна сметка яде акото на свинята, а?
Ако се чудите защо надписът на знаменцето на кораба на Ной приличи на знамето на „Ислямска държава“ или на Саудитска Арабия, също мога да ви кажа, но моята илюстрация не може да вмести целия свят, нали.
