Или невъзпитано. Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение, както върви уличната приказка.
Знаете как е с браузването, почти като мисловния ви поток.
Тези дни почнах да превеждам текст от Ибн Рушд, известен на български с латинизираното му име Авероес, и то не защото тази година стават точно 900 години от раждането му. Да чакам годишнина от нещо, за да ми стане интересно, е все едно да превеждам извори или да пиша статии, защото трябва да докторирам, хабилитирам, професорирам или изкарам някой проектен лев, пардон, евро.
Ама сега търся преводи на термина муназара.
Диспут, дискусия. Структурирано обсъждане на нещо. Дебат. Ама тия дебати в арабския свят – и не само, спомнете си „Пира“ на Платон, дето си е „Симпозиум“, демек академичен уъркшоп по Фонд научни изследвания, примерно – често стават на софра. Софрата е важен топос, и до днес академията я обича. Не може само сандвич и газирана вода, както правеше моят топ мениджмънт в ИТ индустрията години наред, вика, елате на неформален обяд да обсъждаме каквото искате, после си говорим за Ексели и стандартни библиотеки за споразумения за нива на услугата, примерно.
Трябва да има нещо по-сочно, за да тече мисловният процес по-мазно.
Така говори и любимият ми ал-Джахиз VIII-IX в. в също толкова любимата ми „Книга за скъперниците“, гдето описва разни поведения на маса, мляскане, пръскане, топене на ръце в манджата, изтриване на мазнината със стар хляб, късане на жили с уста. Та, покрай богословския и философския диспут издирвам изображения на събрания на богословите и философите. И те са или в джамията, или в домовете им, баш на софра.
А пък изображения на богослови на софра има в османските книги за празниците на големците, викат им Сурнаме. Празници в двора на султана. Обрязвания, сватби, фойерверки, кючеци, гьобеци, карагьозлъци, ядене и пиене.
И изведнъж попадам на това.
Статия за „Поглъщача и Сърбача“.
Заглавието ни насочва, че става въпрос за извор от османско време, който ни казва как да се храним възпитано. Винаги съм се чувствал малко неудобно да чета или да пиша статии, които преразказват съдържание на даден извор, особено такъв, който е издаван в оригиналните езици от преди много време, а не е току-що открит ръкопис, примерно. Ама и аз съм го правил, например по повод Ибн ал-Джаузи от XII в., просто изкушението да покажеш, че си намерил нещо интересно, често е неустоимо. А и все пак един от любимите ми жанрове е рецензията или отзивите за книги. Тъй че да не придиряме.
Ама хайде да го видим какво казва в самия извор.
Защото може да е османско откъм период, ама е от Дамаск географски. Ако и да е от периода на „Големия турчин“, съчинението е писано на арабски, в случая за мое щастие. Намирам си го в издание от 1987 година.
Явно става въпрос за съчинение на някой си Бадр ад-Дин ал-Газзи, неизвестен за мен досега (то зер пък трябва да е!, не ме е срам да кажа, че нещо не знам). Ама иначе се оказва авторитетен богослов от Дамаска де, само гдето тук описва какво не бива да се прави на софрата. Изрежда няколко десетки лоши поведения. Това е малко като болестите в медицината. Нямаме точна дефиниция на това да си здрав, но пък имаме хиляди дефиниции на това да си болен.
Тук няма да ви ги изреждам всичките.
Засега да оставим детайлните списъци с болежките на османо-арабския трапезен етикет настрани.
Само че ще ви дам мои илюстрации на десет укорими поведения на маса.
Правя ги в промеждутъците между служебни срещи в ИТ индустрията, че някои от тях и докато си говоря с колеги или слушам поредната среща, дето можеше да е просто мейл.
Ето ги и тях.
Откриваме Жедния, на арабски ал-Ми‘таш, дето като налапа нещо, и ожаднее, натъпква го в бузата като хамстер, държи го там, нагълтва се с вода и после пак почва да млящи, както викаше Стоичков във фейсбуката навремето, „неспря да млящи“.
Сетне имаме Натъпквача (ад-Даффа‘), невъзпитан тип, който като си туря нещо в устата, го бута с пръст навътре, докато влезе – и хапката, и пръста.
Безразборноядача (Хатиб Лайл) пък не внимава въобще какво яде, я муха глътне, я кости от риба не изчистил, влезе му в гърлото, за малко да пукне.
Тегавия (ас-Са‘б), бил обратното на Безразборноядача, чопли, рови, чисти всичко, кости от риба, жили от варено, обелки от нахут, разпръсва го пред него.
Тук е и Ровителя (ал-Баххас), в обичайната употреба на думата днес би било направо „Изследователя“, рови в храната, разстила я, прави я на парчета, докато на сътрапезниците му им се сгади.
Възвиващия се Обръщач (ал-Муталаффит) само яде, яде, тъпче, плюска, па и постоянно се обръща натам, отгдето носят храната, все едно чака още.
Невъздържания Изсмуквач (ал-Массас) не може да се въздържи като види кокал, да не го изсмуче, за да му извади мозъка.
Кравоезичния (ал-Баккар). Яде, яде, па току си извади езика, облизва се като крава.
Накрая идват Осмуквача (ал-Латта’) и Надулия Бузите Фъфляч (ал-Муба’би’). Първият си облизва пръстите от мазнината, и пак се нахвърля да яде, а вторият се тъпче, докато говори, и постоянно фъфли.
От всичкото това разбирам само, че има десетки начини да стъпиш накриво. А заниманията с целия текст оставям за някой друг път.
