Преди два дни сънувах кошмар. Одитирах някаква компания по клауза 4 от ИСО стандартите, с които работя. Очертаване на контекста на организация чрез дефиниране на вътрешни и външни фактори. Одитираните едни мудни, дезориентирани, мрънкаха, и бяха малко арогантни. Някак си имах усещането, че се опитват да ми вменят чувство за вина относно собственото им неразбиране. Малко като хора, които трудно схващат. Или идват от поле, в което съществува разбирането, че единственото, което “създава стойност“ в света, са те. Събудих се озадачен и бързо реших да се отърва от спомена.
Снощи пък сънувах друго. Идва една позната от университета, вече доцент, която носи книга. Дебела, с черни платнени корици и златна щампа, точно като тези от световната класика. “Виж, вика, тая книга, която четохме, се оказа, че е преведена на български и излязла още през 1974 година!” “Е как, казвам, не е възможно, това е книга, която след 2000 г. Излезе на английски”. А книгата е една от любимите ми биографии, “Ориенталистът” от Том Райс. Разказва прелюбопитната история на Лев Нусимбаум, евреин, роден в Киев, живял в Баку и после отпрашил на запад, към нацистка Германия. Там възприема псевдонимите Есад Бей и Курбан Саид и се подвизава, обвит от загадъчен ориенталски ореол. “А тая книга, викам в съня ми, мислех дори да й пиша отзив, след като я прочетох, ама нямам време и за това”.
Няма мърдане от процеса по рециклиране на впечатленията, които ферментират в ума. На сутринта се дестилират в чистия първак на спомена от съня.
Няма мърдане и от свинята в исляма.
Вари го, печи го, коли го, дери го, там е. Сега, дали е създадена с всички животни накуп и прословутото коранично “Бъди и то става!” 1, изречено от самият Аллах в началото на времето, или пък по-късно, мюсюлманските извори дават противоречиво свидетелство. Не знам дали точно може да примирим еволюцията и исляма (макар че като има християнски еволюционисти, защо да няма и мюсюлмански), но някои авторитети намекват, че зурлестото се е пръкнало доста след първоначалното творение по времето на Потопа и то баш на кораба на Ной.
За такива истории намеква например големият ал-Джахиз – ерудит, хитрец, ироник, философ, литератор от багдадското IX столетие (по нашия календар). Така говори и колосът на кораничната интретация, титанът на херменевтиката, ат-Табари, много малко по-късен от “Опуления” (каквото значи и “джахиз” на Аллаховия говор). Според тях и котката се е пръкнала на Ноевия ковчег, а в някои разкази – и мишката. Свинята излязла от слона (бе направо си е евфемизъм, че е изакана), и затова приличала малко на него. А пък котката е изкихана от ноздрите на лъва. И затова прилича на големия си братовчед.
И в този разказ свинята има задача. Да го играе служител на градската чистота. Тоалетен мениджър. Шеф по рециклирането.
Демек, да излапа акитата на животните, които те произвели, докато се лашкали насам-натам в Ноевия кораб. Ако трябва да пусна “ръкав” настрани по посока класическото Quis custodiet ipsos custodes?, се питам, а кой яде акитата на прасето, тогаз? Оставям вие да помислите, че за друго ми е мисълта тук.
В исляма има силна култура около сънищата, тяхната интерпретация и влияние върху живота наяве.
Защо това е така, може да се разсъждава. Коранът говори много за сънищата и използва няколко термина там. Единият е “видение” (ру’йа)2. Вторият е манам – употребява се просто като “сън”, в смисъл на състояние на заспалост, или пък сходно на ру’йа3. Имало и преносното бушра, което буквално значи “добра, блага вест”, но се схваща като видение в сън4. И накрая, класическото и до ден днешен означащо “сън”, “съновидение”, “мечта” – хулм5. Самият Пророк получава в сън части от Корана.
В Сунната нещата задълбават. Сборникът на ал-Бухари с хадиси, да речем, включва цяла книга, посветена на тълкуванията на сънищата. Там има и по-нататъшни уточнения – например, има отделен термин за “добри сънища” (мубашшират). Носещи благи вести. Сънищата на праведните са една четиридесет и шеста част от пророчеството, четем там, добрият сън е от Аллах, лошият (хулм) – от Шейтана, естествено. Сънищата обясняват и събития от живота на Мохамед.
В тая линия и по-късно сънищата се превръщат направо в религиозен аргумент. Богословите се препират и цитират свои сънища в подкрепа.
“Бате, чиче, абе аланкоолу. Не може Аллах да се възкачва на трона6 буквално, защото би означавало, че има бедрени мускули, а пък ако е подобен на човек, значи мутрата му е грозна като твоята! И и по тоя повод, видях те с насинено око насън!”
Може би са звучали някои подобни аргументи при споровете около единобожието и божествените атрибути (сифат). Поне така предполагам. Част от измисления цитат по-горе, между другото, не е въобразена. Познайте коя.
Сънуват се политически събития. “Видях слон с голям фалос и две крила!”, възкликва анонимен разказвач пред богослова Ибн ал-Банна’ през XI в.
Ако беше пазарджишки тарикат, Ибн ал-Банна’ щеше да каже, “Яла ся да ти реда една далавера!” Е, дори и през пелената на десетината века, които ни делят, си личи, че е самодоволен – имал бил ясно тълкувание, което записва в личния си дневник, запазен и до днес. Слонът е султан Алп Арслан, двете му крила са синовете му Малик Шах и Ияз. А голямата му мъжественост е силата и репутацията му.
Че дори и днес. Бен Ладен, Молла Омар, Абу Мусаб аз-Заркауи. Звучат ви като имена, свързани с ал-Кайда, нали? Казва се, че те редовно имали “истински сънища”, които ги напътствали. И как да не, след като самият Пророк утвърждава тази практика?
Та и оттук някак логично е да се пише много за тълкуванията на сънищата на правоверните. Сигурно най-известният е ранният Ибн Сирин от VIII в. Някой си пък ал-Халлал от XII в. съставил биографичен речник на тълкувателите на сънища. Популярен занаят ще да е било. Че даже и Ибн Халдун от XIV в., това страшилище и досада на студента от българската арабистика, говори за тълкуванията на сънищата.
Тук ви занимавам с друг от големите.
Ан-Наблуси. Абд ал-Гани ан-Наблуси. Бонд. Джеймс Бонд (на арабските сънища).
Доста късен е, но пък си струва. Пресича границата между XVII и XVIII век, умира 1731 г. Ми, реално, ако се замислите, живее в същото столетие като нашенския поп Стойко, а.к.а. Софроний Врачански, ако и единият да е в първата половина, а другият – втората на съответното столетие). Подвизава се предимно в Дамаск, ама по някое време родата му отива да живее в Наблус, та оттук и прозвището му. Наблусианеца. Наблусеца. Наблусчанина. Наблуслията. Наблус сега се пада в Западния бряг в Палестинската автономия и е един от най-големите градове. Абд ал-Гани е писал е за мистицизъм, поезия, пътеписи. И там някъде е оставил едно от най-корпулентните съчинения за тълкувания на сънищата, писано от мюсюлмани. Този текст често пъти се появява в комбинация с Ибн Сирин, за който вече споменах. Надгражда го, както обичайно се случва.
И да не мислите, че като прасюгата е нечисто животно, мюсюлманите не го сънуват?
Че сигурно го сънуват. Поне ан-Наблуси ни оставя тълкувания на това какво се случва, ако сънят ви се смути от нехалално четирикрако с четина. Винаги, разбира се, има и вероятността да си измисля. Никой не сънува прасе, „ама аз за всеки случай да кажа!“, също е вариант. Нещо като фетвите, които понякога се занимават с несъществуващи в реалността казуси, просто защото шариатът е идеален закон, който, ако се корени в извечната повеля на Аллах, трябва да може да покрие всички области на живота. Дори и тези, които все още не са се случили.
Да не се потим в тая посока, викам тук, а да турим око върху тълкуванието на ан-Наблуси.
Из какви интерпретативни кочини топуркат копитцата.
Прасето може да те навести всякак. Обикновено, казва, означава проклет, силен, лукав враг, който никак не държи на думата си. Ама ако човек е яхнал прасе насън, ще го удари пачката. Ще вземе пари, и то много. Ама няма да бъдат чисти пари, нали? Ако ядеш насън, и знаеш, че кусаш възбранената пържола печена или готвена по друг начин, пак ще вземеш чрез търговия много пари. Но по непозволен начин.
Дивото прасе подсказва за идващ голям дъжд и студ, ако пътуваш по суша или плаваш по морето. За онзи, който има противоречие, някаква дрязга или вражда, показва, че врагът му е силен, злобен, с мръсен език. Ако жителите на селата сънуват прасе, значи, че идват усилни, трудни времена, а ако някой, който сади разсад, сънува прасе, значи, че този разсад не е както трябва. По подобен начин, ако някой, който иска да се жени, сънува прасе, значи не се жени за подходящата жена. Защото прасето насън може да обозначава и жена. И месото на прасето насън се услажда. Така че който сънува, че яде печено свинско, значи, че ще сдобие бърза полза.
А който съзре насън в постелята му прасе, ще се сноши с юдейка.
Малките прасенца също имат място в сънищата. Означават големи грижи за онзи, който ги притежава или ги вижда. Домашното прасе обаче може да значи урожай. Ако просто виждаш прасе насън, значи, че си повелител над народ от юдеи и християни. Онзи, който е решил да влезе в конфликт с жена си, и види насън мъжко прасе или свиня, значи, че ще се разведе. Възможно е и прасето да бъде разтълкувано като човек измежду юдеите или християните, или пак ако го видиш насън, да означава зло, нещастие, недоволство и скръб, възбранена печалба. Но ако е свинка, може да значи и многобройно потомство. Ако насън пострадаш от прасе, да знаеш, че ще пострадаш от християнин.
Който обаче насън порази прасе, ще получи подкрепа и възможност за влияние от човек с голям авторитет. Онзи, който владее много прасета, ще получи много пари накуп. Има и вероятност насън да се превърнеш в прасе. Тогава ще получиш пари и други облаги, но ще бъде заедно с унижения и злощастия във вярата. Който се сражава с прасе, ще надделее над враг, който угнетява. Ядене на свинско, освен придобиването на пари с мътен произход и по нечестен начин, може да значи и че ще извършиш нечестие. Малки прасенца влязат ли ти в къщата и двора, значи че при теб ще дойдат слугите на султана, тъй че да внимаваш. И обратното – ако насън изгонваш прасенца от двора, ще се откажеш от султанската работа.
Тук за малко да кажа – а сега наздраве!, но по-скоро искам да възкликна “халал да ви е!”.
Някой друг път ще ви разкажа и какво казва по същия въпрос прадядото на всички съногадатели в исляма, Ибн Сирин.
Впрочем, ан-Наблуси, чието пълно издание чета на арабски оттук, от много скоро може да четете на английски. През 2022 година Ясмин Сийл получи литературен грант за превод от клуба “ПЕН” заради усилието по превода на части от съчинението на ан-Наблуси на английски. Не зная дали откъсът с прасето е намерил място там, все пак преводът е обявен под заглавие „If You See Them Fall to Earth“ и залага на поетичността, както се вижда тук.
Сега превод на ан-Наблуси, догодина – имам Ханбал или Ибн Таймия. И двамата са известни като велики мистици, духовни учители с вкус към поезия. Също и със здраво отношение към джихада и неверниците.
