Тъй де, арабистиката и историята на исляма не бива да изостават.
И без това материята е твърде тежка, отговорна, че и пълна с взели се насериозно „Товарищи ученые! Доценты с кандидатами!„, по Висоцки. Пък и да не вземе да стане някой сакатлък. Например, някой да схване твърде буквално, и следователно погрешно, „когато срещнете неверниците, съсичайте им вратовете“, както се казвало в Корана (47:4).
Няма да гледаме само в западните ръкописи забавни неща като рицари срещу охлюви или монахини, които берат странни мъжки плодове (BnF Français 25526).
Вижте какво става тук в „Хафт ауранг“ („Седемте трона“), тоя поетически монумент на Джами от XV в.
Уж пише, че е цар Сюлейман с Билкис от Корана, т.е. Соломон и Савската царица, казано библейскому.
Но като загледаш, разбираш тежките истини от живота.
Докато заграждаш хабибито свенливо, всички гледат да те прецакат. Или поне в това ги подозираш.
Слугата ти воайорства. Оцъклени шарени птички летят романтично под облаци във форма на завити еклери. От прозорците надзъртат красавици с огромни конски зъби. А конят ти гледа като теле в календар. Патките ти плуват в шадравана около изстудяващия се шербет. Подозрителна старица с подкупващ поглед подава хартишка на хубавец. Родилката с бебе е всъщност дегизиран старец с брада. Уж всичко е нормално, но нищо не е на мястото си.
И накрая. За капак.
Един много гол и огромен, червендалест, уродлив, но надарен градинар, се мятка под носа ти. С голямата си лопата.










