Какво е медиевистика без забава?

Тъй де, арабистиката и историята на исляма не бива да изостават.

И без това материята е твърде тежка, отговорна, че и пълна с взели се насериозно „Товарищи ученые! Доценты с кандидатами!„, по Висоцки. Пък и да не вземе да стане някой сакатлък. Например, някой да схване твърде буквално, и следователно погрешно, „когато срещнете неверниците, съсичайте им вратовете“, както се казвало в Корана (47:4).

Няма да гледаме само в западните ръкописи забавни неща като рицари срещу охлюви или монахини, които берат странни мъжки плодове (BnF Français 25526).

Вижте какво става тук в „Хафт ауранг“ („Седемте трона“), тоя поетически монумент на Джами от XV в.

Уж пише, че е цар Сюлейман с Билкис от Корана, т.е. Соломон и Савската царица, казано библейскому.

Но като загледаш, разбираш тежките истини от живота.

Докато заграждаш хабибито свенливо, всички гледат да те прецакат. Или поне в това ги подозираш.

Слугата ти воайорства. Оцъклени шарени птички летят романтично под облаци във форма на завити еклери. От прозорците надзъртат красавици с огромни конски зъби. А конят ти гледа като теле в календар. Патките ти плуват в шадравана около изстудяващия се шербет. Подозрителна старица с подкупващ поглед подава хартишка на хубавец. Родилката с бебе е всъщност дегизиран старец с брада. Уж всичко е нормално, но нищо не е на мястото си.

И накрая. За капак.

Един много гол и огромен, червендалест, уродлив, но надарен градинар, се мятка под носа ти. С голямата си лопата.