Този път съм попълнил колекцията си от социалистическа пропаганда по адрес на исляма с четиво за ценители.
Е, не е от мащаба на такива опуси като „В света на исляма“ на Николай Мизов от 1987 г.1, или пък „Ислямът и ислямизацията“ от 1989 г.2, силно идеологизирани четива, които впрягат местната „експертиза“ в услуга на властта, подобно и на една Бозова с нейната „Ислямът и съвременният антикомунизъм“ от 1986 г3, или пък „Ислямът„, издадена от Българската комунистическа партия през 1961.
Но пък е почти бутикова находка, открита в кварталния магазин за дрехи и стоки втора употреба за безбожната цена от 8 лева – списание „Здраве“, брой юли-август 1963 година.
Защо два месеца са комбинирани в един, може да речете, за списание, което вероятно е месечно. Отговорът откриваме на страница 28, където има малко пояснително каре. „Съобщение на редакцията“, гласи то, „Поради липса на достатъчно хартия и за да не се лишават част от целогодишните абонати, които се записава в повече от определения тираж, редакцията издава бр. 7 и 8 заедно.“
Списанието очевидно е посветеният изключително на здравна тематика еквивалент на лайфстайл класиката „Жената днес“. На корицата, освен ретро момичето по бански под шарен чадър, четем и акцентите на броя. „Болест, която идва с вълните“ е материал, посветен на морската болест. „Да помислим за зимата“ – един завинаги актуален материла относно технологията на консервирането. Плодови компоти. Зеленчукови консерви. Таблици с със съотношение между големина на буркана, количество захар или сол, време, нужно за стерилизация на съответния продукт. „Камъни в бъбреците“. Звучи почти комично, авторът е някой си доктор К. Чуканов. Кой иначе, освен доктор Чуканов, може да ти разбие камъните там? Статия за болката. Диабетът. „Мода или необходимост“ на д-р Пиперкова се занимава с носенето на тъмни очила през лятото, в отговор на читателско запитване. 100 години от учредяването на Червения кръст. И там някъде, долу вляво, следва и четивото, заради което иждивявам себестойността на голям дюнер за списанието.
„Мюсюлманската религия – враг на здравето“ от К. Страшимиров, завеждащ здравната просвета при Окръжната санепидстанция в Кърджали.
Статията заема две страници (20-21) с много ситен шрифт и бива илюстрирана с подходящи за целта пропагандни рисунки и снимки. Ходжа, приведен над болно дете върху леглото му, а за него – видимо загрижени, родителите, мъж с чалма и жена със забрадка. Снимка на мюсюлмански жени, обгрижващи дете. И накрая – сблъсъкът между между съвремието и миналото, прогресивното и ретроградното – мъж с лекарска чанта, който стои на вратата на ходжа.
Тексът е ударна дестилация на стереотипните, скучни до смърт аргументи срещу религията от комунизма. Както се знае, религията, била тя Аллаховата вера или християнството, е нищо повече от реакционна идеология от миналото, отживяваща ретроградна мисловна рамка, впрягана пряко или косвено в услуга на разложения капитализъм. Тук акцентите не правят изключение. „Фанатизмът на вярващите“ възпрепятства търсенето на лекарска помощ. Фереджето, шалварите, яшмакът при жените на населяващите „южните кътове на страната“ мюсюлмани възпрепятстват образуванието на противорахитичния витамин Д2. Водят до прегряване, главоболие, задушаване, екземи, краста и кел, че и отгоре на всичко, покриването на главата с яшмак води до израждане и окапване на космите на главата.
Обрязването е друг бич за здравето, продължава, „обичай, поразителен със своята безчовечност и жестокост“. Сравнява се с инквизиране на обезумяло от страх и болка дете в антисанитарни условия. Предвещава сигурна инфекция от неумелата ръка на коравосърдечен и алчен сюнетчия, предивиква кръвоизливи и води до доживотно осакатяване.
Не е подминат и месецът на пост, рамазанът, по турскому. Най-опасното е, че по време на гладуването е забранено и получаването на медицинска помощ, че и води до редовно преяждане, защото през нощта правоверните се нахвърлят лакомо на храната. Затова и сънят им става неспокоен, храносмилането се разстройва. Дава се примерът и с жената на бригадир от с. Рогач, която загубва единадесетмесечното си бебе, защото отказва да го заведе на лекар по време на месеца на пост. Защото да умре така детето било „най-голям хаир“. Така „свирепата традиция“ подавя дори майчината любов.
Разсмива ме аргументът срещу свинското месо
Защото от другата страна, особено при един просвещенски, исторически и функционален поглед към религиите, много често религиозни постановки се обясняват с медицински реалии. Това пък отваря вратата към тяхната отмяна при отпадането на предполагаемите външни обстоятелства, които изначално ги налагат. Така забраната за свинско в Корана (2:173, 5:3, 6:145, 16:115), като знаем, често пъти се обяснява с това, че свинското месо било тежко, мазно, нездравословно да се яде в жегите на Арабския полуостров.
Такъв един легитимиращ дадена забрана аргумент тук е модифициран. За онзи климат, казва авторът, е разбираемо. Обаче тук при нас, в територии с умерен климат, кому е нужно да се спазва? Че и през зимата, когато температурата е често под нулата. Да, да добавя и аз, все пак сам Захари Стоянов в любимите ми „Записки“ твърди, че сланината държи сито и топло.
Защо тогава, в подобен дух, да не кусат свинята тукашните правоверни?
Че има и друго. Висококалоричната и пълноценна храна е жизнена необходимост. Ей го на!, свинското съдържало ценни белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини. А ако в храната липсват белтъчини, умственото развитие се забавя, появяват се недоимъчни заболявания, организмът става податлив на болест, теглото спада. Защо тогава да не ядат, пита реторично здравният администратор. Че даже и, продължава, много вярващи в окръга отказват да ходят на балнеолечение или санаториуми, защото там сервирали свинско месо.
Особено смъртоносни се оказват пипалата на мюсюлманската религия за детето и майката, които плащат често с живота си за вярата в „аллаха“. Описани са посещенията при ходжата като „сребролюбив аллахов наследник на земята“, който „търка самодоволно ръце“, изготвя муска с лечебна цел и я увисва около врата на детето. Само за да умре то по-късно.
27 годишната Хабибе Момакова от с. Хисар е дадена като пример за зловредие. Вместо да бъде лекувана от менингит, мъжът и свекърът й викат ходжата Шефкет, който прави муска срещу „овладяване от лоши духове“. После идват и други ходжи, коите не успяват да изцелят Хабибе и тя в крайна сметка умира.
Пропагандата на ходжите срещу родилните домове също е изтъкната. Раждането в домашни условия излага майката и детето на опасност, но за сметка на това религиозните авторитети на общността твърдяли, че която майка ражда в новия родител дом, ще умре заедното с детето й. Приведени са множество примери.
Да, обобщава К. Страшимиров, борбата на науката с религията продължава. Тя няма да затихне, докато вярата в божеството не избледнее съвсем и не напусне душите на мюсюлманите. Не вярата дава живот, а лекарите. Постепенно правоверните ще се отръскат от подчинението на ходжи и имами. Лекарите с помощта на държавата раздават здраве, живот, радост и дълголетие.
И накрая, разбира се, следват позитивните изповеди, ако трябва да употребя един термин от други религиозни общности. Затова и в крайна сметка всеки спасен живот и излекуван болен е победа на медицината срещу религията. Тези победи се умножават, а знанието е оръжието срещу „догмите, предразсъдъците и суеверията“.
Целият материал може да видите в изображенията по-долу. А някак 60 години след списанието се оказва, че мюсюлманите не са изчезнали, комунизмът не е победил, религията не изключва медицината, и въобще, да живее Питър Бъргър и „Десекуларизацията на света“.
.
