Срядата издирвахме изчезнал колега.
Е, намери се у тях накрая, в състояние, несъвместимо с живота.
Тъй биха казали почти поетично лекарите, не бяхме твърде близки, но му бях ментор по стандарти за ИТ услуги месеци наред, говорихме си в паузите за пушене, на няколко месеца веднъж ходехме заедно на вечерите на по-широкия тийм, които организирах, бяхме част от една и съща компания в офиса.
Почивай в мир, момче, хубавото е че на оня свят милостта не е по заслуги, ако и тук в тоя свят положението да е Asche zu Asche, и der Wahnsinn ist nur eine Schmale Brücke също, щото обичаше немския и си лафехме и за Рамщайн, между изискванията за управление на конфигурациите в ИТ системите.
Та днес звъни колегата от Испания, вика как е положението, викам му, ше ти кажа един български виц от гимназията, вървяли две лайна, ма такива, обикновени, стереотипни, добре оформени пацули, дет биха казали по някои краища на земята, по някое време ги настигнала една дрисня и казала, момчета, може ли да повървя с вас за компания, те казали, не, ние приемаме само корави пичове, е, в тоя виц аз не съм коравият пич, ако ме разбираш, познай какво остава за мен.
Той вика, сетих се за една ърбан поговорка при нас в Испания, като се карат, често един вика на друг, ти си мислиш, че си голямата работа, да биг шит, един вид, голямото лайно, но не си дори пръднята му, та така.
Но покрай всички друго неща, видях и изложбата на Цочо тия дни в „Синтезис“, чудесна, снимките щяха да са още по-хубави, ако имаше повече, дето не сме ги виждали, но идеален свят има само при Платон и скритото му неписано учение, хубава комбинация е с текстове на стихотворенията му, аз с годините си попромених възгледа за снимките му, „Философия на фотографията“ е страхотна книга, препоръчвам я на всеки изкушен отвъд простото щракане със скъпа техника, а той е безспорно най-добрият философ измежду фотографите в България, че и най-добрият фотограф измежду философите, няма съмнение, дано някой ден някой каже и за мен, че съм най-добрият клошар сред арабистите и най-добрият калиграф сред ИТ одиторите, че и без това нямам високо мнение за фотографията ми, аз съм известен най-вече като Боклукмен, нещо като Супермен, ама на кофите, или като Русалмен от „Спондж Боб“.
Между другото, чета на онова надуто пръдне Валтер Бенямин разсъжденията за неговата лична библиотека. От него взех много полезен съвет да си набавиш книги, които искаш да имаш, но нямаш подръка. Да си ги напишеш сам.
С това мисля най-после да преходя към шабата, надявам се, че личният ми край на света се отлага до утре.
