Имам един приятел „дипломат от кариерата“, – как го мразя тоя израз, лъха на мухъл от преди 1989-та година, че и на романите на Богомил Райнов, този неприятен номенклатурчик – та, всеки арабист има един приятел дипломат, може би и повече, и може би един или повече познати от разни други обскуратни институции.
Той се запиля някъде по емиратите, мисля, не знам точно, Бог знае, както казва ап. Павел, от него, приятеля ми де, не от ап. Павел, съм научил, че едни от най-интересните източници на информация са официалните страници на това или онова, примерно, фейсбук страницата на руското посолство или страницата на Светия синод.
Или пък, както аз се забавлявам от време на време, особено много по мандатите на Тръмпугата, фейсбук страницата на посолството („сусольството“, дето викаше селянинът Абдулла, разсилен в арабското посолство на фараоните, дето работих навремето като драгоманин, носеше костюм две номера по-голям, беше с пърхот и зализан върху темето, не се къпеше много), та страницата на сусольството на САЩ е нескончаем източник на забавления,
Но сега съм решил да вдигна нивото.
От днес почнах да следвам фейсбук страницата на Главното мюфтийство.
Още има да се разчупват, повечето постове са с ограничени права за коментиране,
Отчасти ги разбирам, все пак и аз на тяхно място не бих искал разни космати непрани националистически активисти по анцузи да им пльокат по стената. От друга страна, ако се ъпгрейднат откъм интерактивност, ще има шанс да се популяризират повече. Примерно, да има начин да бъдат запитани какво мислят за войната в Иран, щото нали мюфтийството е на „сунитско-ханефитското“ вероизповедание, демек гледа по-скоро към Турция и Саудитска Арабия, не към Иран, дето са шиити, ама Иран как искат да разкажат играта на Големия и Малкия шейтани, респективно, САЩ и Израел, а пък бай юдеин никога не е бил долюбван от вишката на Магомеда, било то суннитска или шиитска вишка, та не се знае кой кой е в тая сложна схема на баланса и би било интересно да има официална позиция, но може би има такава ясно заявена чрез липсата й. Знам ли и аз, тепърва ще проверявам.
Ама изграждането на капацитет си е сложна работа, ей го на!, някои университети от години не могат да направят докторантски програми по тая причина, а пък други да се акредитират ваопште изопщо и обаче, но каквото и да е положението, интересно е да чета за ифтарите, че нали сега е рамадан,
Та тук имало ифтар, разговяване, дет му викаше професор Пеев от арабистиката, тук ифтар, там ифтар, тук районните мюфтии играли мач, после пак ифтар, па възмутена позиция по адрес на някои анализатори, които твърдяли, че ислямът не е религия на мира, а това противоречало на Корана, ифтар, от време на време някой мюсюлманин ги сгълчи, че не разграничавали добре между ифтар, дето било за всички, богати или бедни, и садака, дето е милостинята за бедни, и така, от ифтар на ифтар.
Но е интересно все пак, па и нали това е платформата за обнародване на официални позиции, включително и със синагогата, с която са на един [малък] джихад разстояние, надолу по улицата през няколко барчета и магазина за гащи.
Да оставим обаче официозите за малко настрана, сега ще ви занимая с моя прадядо, родител на баба ми по бащина линия.
Малко напомняне как тече реката на времето през поколенията, ту бързо, ту бавно, ту блативо, ту църцори, ту помита селския мост.
Ето нещо почти като за ония предавания по телевидението, които обичам и следя, „Малки истории“ и „Ничия земя“.
Та отдавна не съм публикувал снимката на прадядо ми, а тая снимка е от тефтерчето на баба ми.
Поздравявам ви с този образ замечателень, казвал се е Нихтиян, а пък това значело „нежелан“, каква мотивация за живот само, сигурно има и по-лош начин да си кръстиш детето, ама аз лично не мога да се сетя, е, някъде четох, че било някак талисманно, да отвърне злите сили и езици, така или иначе, като в оня еврейски виц, „Мойше, може и да не си краднал ти шекелите, ама остана лошото впечатление“, та така и веднъж Нихтиян, цял живот Нихтиян.
Бил много иновативен, първия човек с ток в селото и телевизор, пияница, побойник и скандалджия.
Прибирал се гол и мъртвопиян от кръчмата с подвиквания „Адам съм яз, Ева е у нас“, а Ева всъщност била прабаба ми Мария, майка на баба ми и всичките й сестри, а умрял, щото се задавил, и от жената на братовчеда на баща ми от двора отсреща на село, така е там, роднинските връзки са оплетени, всички сме части от нечий клан, та тя ми разказваше как като умрял, извикали лекаря на мястото на смъртта и той пред нея му направил аутопсия, та се установило, ей така, като в „анатомията на Грей“ или направо като в „доктор Хаус“, ама по- гнусно, че онова трябва да го пускат по телевизията, па това не,
Та така де, просто ви напомням, че „син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе“, както е казал дяда Вазова.
Отделно ви поздравявам с две мои прозрения.
едното е неологизъм, изкован от мен, пресен, пресен, пуши, пара, та се не бара, описва селски бекове с чантички през рамо и анцузи. мисля, че трябва да влезе в речника на българския език на БАН:
„Шкембатка“.
Това е.
Пример:
„Днес на пазара в Младост беше пълно с шкембатки, кой знае откъде се бяха довлякли“.
Второто е, че тия дни открих каква е разликата между програмите Христо Ботев и Хоризонт по Националното радио.
По едното слушаш джаз и Ханс Цимер, по другото – Дико Илиев.
Толкова от мен, че копанта на корпоративната нива няма да се свърши сама.
Бъдете здрави.
