„Зеленото“, „препеченото“, „котешка глава“, „изумрудена мина“, „покой за ума“, „посещението на зеления Хидр“, „онова, що развеселява“, „онова, което се свързва със сърцето“… Това са само някои от арабските имена на хашиша, а Атанас Шиников ни превежда през историята отвъд името.
Яде ли се, пие ли се, или се пуши хашишът? Какво смята за това Аллах? И какви са наказанията след „всичко казано, писано, изядено и изпушено“? Отговорите се съдържат под формата на опияняващи истории.
Един материал за „Тоест„.
