В невежеството си зарад патладжана ме кори,
а от него лекарят се не отказва!
Та рекох му – за мен е като възлюбен, що съм покорил
но все едно на пътя ми пазачът се възправя.
А ако някой ден ме загърбиш, за да го ядеш,
кръстът1 твой съюзник ще да бъде!
Патладжанът в устата се вкуси
кат слюнка на любима.
Перла върху роба,
изумруд, що жезъл увенчава.
А вкусът му всичко друго превъзхожда,
вкуси се и набързо сготвен, че и добре направен.
Към него прозорливите в копнеж се устремяват, тъй щото чуден е.
Единствено глупецът го не наобикаля,
а само умният го възжелава!2
Бележки
- Ар. салиб, т.е. християнското разпятие.
- Авторът е Абу ал-Фатх (поч. ок. 961), цитиран в Ибн Саййар ал-Уаррак от Xв., Китаб ал-табих, ред. Ихсан Заннун ас-Самири и Мухаммад Абд Аллах ал-Кадахат, б.д., сс. 185-186. Абу л-Фатх е също известен с прякора Кушаджим. Пълното му име е Абу л-Фатх Махмуд ибн ал-Хусайн ибн ас-Синди ибн Шахак ал-Катиб. Прякорът идвал от съкращение, което той самият си измислил, според буквите на нещата, с които бил известен – „к“ от „писар“ (ар. катиб), „ш“ от „поет“ (ар. ша’ир), „а“ от „литератор, ерудит“ (ар. адиб), „дж“ от „другар“ (ар. джалис) и „м“, идващо или от „певец“ (ар. муганни) или „астролог“ (ар. мунаджжим). Някои от противниците му обаче настоявали да се добавят още две букви – „т“ за „готвач“ (ар. таббах) и „х“ за „изпражнение“ (хара‘). За повече информация вж. Nasrallah, Nawal. Annals of the Caliphs’ Kitchens: Ibn Sayyār al-Warrāq’s Tenth-Century Baghdadi Cookbook, Brill, Leiden-Boston, 2007, р. 533.
