Трябва да почна и аз с дайджестите.
Нещо като дневната рубриката с обобщение на „Свободна Европа“, ама не толкова свободно, и не толкова европейски.
- Първо, било най-дългият ден на годината. Ми чудесно, мисля да си направя най-дългата късна дневна сиеста на дивана в последната четвърт на работния ден.
- Второ, човек таман се измъкне от прайда, и налети на Пилона. „От прайд, та на пилон“, е казал премудрият болгарейший народ в поговорката за глога. Където глогът не е нещо успокояващо като в комбинацията си с мента и валериан, а ти се забива в чувствителни места. Нищо, остава да преживеем и това.
- Трето. Подреждам си програмата за лятото и комай предстоят разни неща в краткосрочен план. Например,
- Четвърто. Най-после опрях до четенето на Джон Лок и „Писмото за толерантността“. Кратко е. Трябва ми за един приватен семинар. Никога не ми е било интересно досега, но пък защо не. Преди някой да размаха пръст „Ама защо чак сега“, се сещам за онази позната от медиевистиката, която викаше навремето „Ма как така не си чувал за гоблена от Байо?“ Ми зайо-байо, хабиби, докато ти си чела за Байо на български език, щото твоите корифеи са превеждали каквото трябва когато трябва или го има на нормални западни езици, аз съм чел Корана и ал-Газали в оригинал на арабски. Има време за всяко нещо под слънцето, казва Еклисиаста, ама то не е безкрайно, идва и си отива, та ако го изтървеш, лошо. Или, ако трябва да бъда още по-лош, „аз Лок ще го прочета, ама вие езика на Мохамеда няма да научите“. Като Чърчил и онази дама, която му казвала, че бил „отвратително пиян“, а пък той й бил казал, че е „отвратително грозна“. Ама утре той щял да изтрезнее, а пък тя все още ще си е такава. С оглед на това е хубаво човек да умее и да казва „не знам“ като моя герой Ахмад ибн Ханбал.
- Пето. Записах се на уъркшоп за графити. Доста е куул, не ли. Тъй де, и без това някои от вас несправедливо ме набеждават, че някои софийски графити все едно аз съм ги правил (а не съм!, то е като със снимането на боклук, все аз съм ви виновен, че съм бил пръснал, па подредил, па после и снимал). И без това,
- Шесто. Чета онази чудна книга от IX в. с уж-събраните-средновековни-графити на поетически въздишки от арабоезични пътешественици, английският превод е тук. „Странници“, казва арабската дума – „гураба„. А пък „гураба“ е и религиозният напев на арабските фундаменталисти в щатските затвори. Пуснете си го в ютуб, много е натрапчив и без да искаш почваш да си го припяваш в градския транспорт, докато се озърташ за някой от ДАНС, който да те окошари. Или някой скинар да те пребие от патриотизъм и шубе ведно. Така е то, нормални работи. Все пак пророкът Мохамед е казал, че „ислямът е започнал като нещо странно, и пак такова ще стане в края на времето“. Есхатологична работа. Скоро ще има и „Видрица“ на сайта ми точно за тези „графити“. Което пък е свързано със
- Седмо. Материал за арабските графити, по който работя. Очаквам да се пръкне на бял свят по някое време „като някой изверг и изтърсак“, да цитирам ап. Павел. Стей тунед, но не и тунеядци. Защото преди това и трябва
- Осмо. Да поема нов курс в моето преподавателско портфолио. Обучения на водещи одитори по ИСО 22301, акредитирани от Международния регистър на сертифицираните одитори. Системи за управление на непрекъснатост на бизнеса, когато нещо се скофти. Т.е. ако искате да чуете какво стана с моята програма за непрекъснатост на ИТ бизнеса по време на пандемията, примерно, се запишете. Както и курсът ми за водещи одитори и внедрители на ИСО 20000 и системи за управление на ИТ услуги, който отдавна си водя. Тъй де, има допирни точки между ИТ стандартите и Аристотел, това ще е вашият шанс да наваксате по „одиторските пътечки“, както е терминът. Което пък ми напомня за
- Девето. Чета статия в Култура.бг относно изкуствения интелект. Моите два пенса, както се казва на Шекспировия език. Първо, добре е човек да е скромен, когато пише такива неща, а не нескромен. Тъй както казва апостатът равин Шаул в Писанието, „защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме„. А в случая само отчасти знаем, па и отчасти потребляваме, па и никак не участваме в разработката на подобни модели. Примерно, отговорите, които получаваме, как ли зависят от това какъв вид и версия на изкуствен интелект потребляваме, платен или не, захранен от кустомизирана база данни или не, статичен – захранен с информация до дадена дата – или в реално време. Но такива дискусии не са никак вредни, даже напротив, ако и да съзирам, че са продиктувани отчасти от страха на високата култура, че нещо, което тя ревниво пази като свой „домен“, може да бъде с лека ръка иззето от автоматизирани скриптове. В този смисъл мисля, че материалът обслужва две цели – да утеши вътрешните академични кръгове и да информира външните. Вероятно тези български два пенса ще останат консумирани в тесните кръгове на средите, които са ги произвели. Няма лошо. Аз обаче с нетърпение чакам момента, когато подобни модели ще почнат да четат стари арабски ръкописи. Сигурно ще дойде.
Ето, сега вече стана време за кюфтета в леща и снимане на боклуци.
