Човек добре и да живее, някой ден се налага да си разчисти бюрото.
И открива, че за няколко месеца е натрупал доволно количество калиграфски скици.
Е, човек трябва да достигне известно ниво на зрялост в отношението към старите си неща. Нещо като жизнения цикъл на градската среда. Хубаво е да има старини и останки от древността, които излизат, докато копаеш за нови строежи, вижте само новината за скелета с високи ботуши от Лондон тези дни. Но градът води свой собствен живот и обновяването на средата е неизбежно. Затова и трябва да измислиш начин да се отървеш от онова, което не ти трябва. Или да го запазиш, ако е ценно. А това на бюрото ми, за разлика от скелета, няма историческа стойност.
Затова и заминава по предназначение в „кръглата папка“, т.е. в контейнера за хартия навън. Халал да им е на клошарите, могат да гледат на воля Аллаховия говор и да цъкат с език. Вече има място за нови. Може и някой ден да умра като Ал-Джахиз, затрупан от книгите, които е събирал, но няма да е този път.
