Тези от вас, които ме познават, знаят, че уроци по арабска калиграфия не давам. Не се доверявам нито на себе си, нито на потенциалните „делегати“, както ги наричаме в обучителните инициативи, с които отчасти си изкарвам хляба. Например, обучения за одитори по ISO стандарти според схемата на Международния регистър на сертифицираните одитори.
А и, съгласете си, едно от задължителните, ако и съвсем не достатъчни условия човек да се занимава с арабска калиграфия (или „арабобуквена“, както я наричам понякога, защото арабицата съвсем не е азбуката само на арабския свят), е човек поне да може да срича арабски. Да знае как изглеждат буквите. Да може да ги прочете. Защото нали в крайна сметка идеята е, по смисъла на значението на „калиграфия“, е да се пише красиво някакъв смислен текст. Освен ако не сме в хипотезата на деконструирането на калиграфската композиция чрез произволно скупчване на букви.
Само че България не е много благоприятно място за откриване на хора, които поне да сричат на арабски.
Имаме тежко минало като част от Османската империя, където процъфтява този тип калиграфия (османотурският и той се пише с арабица, нали?). Гледането към Близкия изток, с който сме черга до черга, никога не ни е било занимание любимо, патриотично и забавно. Наред с това, в самата арабска калиграфия като занаят има заложени подводни камъни. Външният наблюдател си мисли, че тя е средство за „себеизразяване“ и „спонтанност“. Ала прехвърлянето на произволни лаишки наблюдения чрез представи въз основата на японската и китайската калиграфски традиции върху арабската говори за дълбоко непознаване на арабската.
Казано с думи прости, човек започва с мисълта, че ще се „себеизрази“, и при първия сблъсък с „геометрията на буквите“, мотивацията му спада рязко. Ще се „себеизразява“, ала само след като мине през безмилостния канон на заучаване на формите на буквите (отделна, свързана в началото на комбинацията от букви, свързана по средата, свързана в края, понякога с различни вариации в отделните комбинации), тяхната геометрична пропорция, усвояване на мярата на големина на компонентите на буквите чрез съизмерването им спрямо квадратната точка, изписана с тръстиковия калем. И накрая, няма кой да ви обучи. Дори и в това калиграфията е много консервативен занаят. Обратното инженерство при изписването на буквите ми е струвало много от 1998 година насам, когато си направих първото тръстиково перо.
Но да не съдим твърде много за чуждата мотивация, интерес или липсата на такъв. Няма нужда да правим калиграфската порта твърде тясна, по евангелската метафора, че и без това никой не иска да влиза оттам.
Всъщност поводът за тази публикация е лично наблюдение от тези дни. Тъй като постоянно преравям арабските дигитални библиотеки за книги, се натъквам на колекция от 24 книги относно арабската калиграфия. Някой удобно ги е събрал в един архивиран файл, за да може човек да си ги свали и да ги гледа една по една. Винаги съм се възхищавал на усърдния киберджихад (нали това било едно от значенията на джихад, „върховно усилие във вярата“) на тези анонимни труженици по границите на позволеното. Арабите са много добри в сканиране на издания на извори и мятането им по сървъри за публичен достъп.
Тук обаче не говорим за извори, а за съвременни арабски книги за тяхната собствена калиграфска традиция. Мога да кажа, че познавам що-годе добре какво е писано в областта, все пак ми е в полезрението от двадесет и осем години.
Отстрани звучи стряскащо много време, точно толкова, колкото отнема на един студент от арабистиката в СУ да се превърне в кисел зрял чичак.
Но никога не е късно човек да попадне на нещо, които не е виждал. Самонадеяното мнение, че няма какво да те изненада, може да се сравни с древногръцкия хюбрис. Който термин винаги ми е звучал като гюбре (гюбрис!, сигурно така е на руски по логиката на груша и гигиена), онова кафявото и миризливото, което хвърляхме с лопати в ръчни колички по време на селското ми детство.
Затова и сега подхождам предпазливо. Да видим какво незнайният арабски киберджихадист „по пътя на Аллах“ ми е приготвил този път.
Положението е мешана салата. Не може да е мешана скара, защото в нея има нехалални кюфтета. Кър-карашък, дядо ми така казваше. И викаше също, „кокошки и мисирки, нема да ги караштисваме!“
Да видим набързо някои заглавия и да разлистим.
„Естетика на арабската калиграфия“. Лош скан, малък обем, малко илюстрации, рядък шрифт. Ще пропусна. „Преподаване на арабската калиграфия и писане в исторически и приложен план“, претенциозно звучи, само че много лошо впечатление правят лоши почерци и калиграфии на кориците на книги, които се занимават с краснопис, нали? „Разпространението на арабската калиграфия в западния и източния свят“, скромно и кратко, но пък от 1915 година, може да е интересно какво ли са си мислели арабите тогава. „Шедьоври на арабската калиграфия“ на Наджи Зайн ад-Дин, имал съм на хартия този албум. Не е лош, чернобял, обемист, има материал за размисъл, представлява компилация от каквото падне. Количество, което прави качество, калиграфите марксисти (не знам дали има такива, има калиграфи мистици, калиграфи военни съдии, калиграфи бакали, всякакви, но за марксисти не съм чел) биха били доволни.
„Арабската калиграфия и нейните порядки – една обществено-литературна книга“ от някой си Мухаммад Тахир Абд ал-Кадир ал-Курди ал-Макки ал-Хаттат, съдейки по последните три имена, кюрд, от Мека, калиграф, от 1939 г., отново може да е ценна като сведение за вътрешната рецепция на традицията за нея самата, албум с много добро качество от турско издание и просто заглавие „Калиграфия“, има добри османски образци, включително и такива от османски султани калиграфи, някаква изключително тромава, пъстра и наивистична корица на книга със заглавие „Пътешествието на арабската калиграфия“, ще пропусна. „Арабската калиграфия“, сборник от тунизийски симпозиум със статии, посветени на Тунис, издадено от тамошното Министерство на културата, „Правилата на арабската калиграфия“, сигурно най-известното помагало на двадесети век от Хашим Мухаммад от Багдад, издание от 1986 г.
„Как да преподаваме арабска калиграфия: историческо, изкуствоведско и педагогическо изследване“ на някой си Маруф Зурайк, отново малко картинки, малко история, малко анализ. Скука. „Албум с арабска калиграфия“, отново на Наджи Зайн ад-Дин, знам го и него, имал съм го, тук обаче е сканирано ксерокопие, това е просто скандално. „Речник на арабската калиграфия“ на Афиф Бахнаси от Ливан, този речник го имам, купих си го в Сирия през 2001 г., не е лош, не е нищо особено, има кратки статии за ключови термини. Ако тепърва прохождаш в темата, имаш интерес, който прехожда от практическото към историческото, може да ти е полезен като за начинаещ. Нещо, озаглавено с претенция: „Енциклопедия на арабската калиграфия. Шрифтът сулюс„. Е, в скромни няколко страници, а все пак това е любимият ми шрифт, за който ми е магистърската теза навремето от арабистиката в СУ, тъй че не се приема.
Малко по-добре изпълнена е цялостната „Енциклопедия на арабската калиграфия и ислямска орнаментация“, златни букви върху син фон на корицата, съдържа нелош визуален материал, но в 271 страници, извинете, може да се постараете повече, но може би за толкова е имало бюджет. Два калиграфски учебника – „Мярата на арабската калиграфия: шрифтът сулюс“ и „Мярата на арабската калиграфия: шрифтът насх“ на Аббас ал-Багдади. Ценно е изданието за „Магрибския шрифт“, защото така или иначе, този шрифт не се преподава никъде, учебниците по него са редки и начинът да се научиш, и да се опиташ да го извлечеш от реални образци в ръкописи и други надписи. „Изкуството на арабската калиграфия в обществения и частен живот“ е кратка брошура с образци и обяснения към тях.
А реално човек няма нужда от толкова много.
Ще ви препоръчам какво ви трябва измежду всички книги за арабската калиграфия.
Ето ви го на снимката по-долу. Това ви трябва.
Ако ви интересува арабската калиграфия като занаят.
Намерете си учебници.
Добри, традиционни, стари, изпитани, сравнително прости материали. Ако трябва, ксерокопирайте ги, изпринтете си ги, купете си ги, свалете ги отнякъде онлайн. Дръжте си ги постоянно подръка.
Арабската калиграфия разчита изключително на техниката на „подражание“ или „имитация“ (таклид) в занаята. Буква по буква, учете буквите в самостоятелна форма, учете после комбинации от букви. Запаметявайте точки. Приучвайте ума си на формата на идеалната буква. Калиграфията е движение в ума, казват старите извори. Целта е първо да научите която буква е добра и коя лоша, какви са пропорциите на отделните варианти в отделните шрифтове, и после да накарате ръката си да я възпроизведе. Ресурси има, иска се дисциплина. И затова не ви трябват много учебници. Ето ви няколко примерни такива.
Албум с инструкции за два шрифта – насх и сулюс. Горе на картинката е под № 3. Този е на Хафез Осман XVII в., онзи османотурски класик, чийто препис на Корана и до днес се отпечатва. Изпринтих си го от някакъв сканиран файл, боядисах го с кафе, подвързах си го и ми седи на бюрото.
№ 7 е друг албум с инструкции, пак за тези два шрифта, насх и сулюс. Този пък е на Мехмет Шевки от XIX в. Мухаммад Шауки се чете името му на арабски. Друг голям, ако и много по-късен, османски калиграф. И него си държа на бюрото. Тъй де, може да се пробваш да свириш Бах или Рахманинов. Едва ли ще успееш, но не пречи да се пробваш. От 28 години. Ако искате да си купите хубаво издание на един от няколкото негови учебници, може да го направите тук от сайта на IRCICA, центъра за култура към Организацията за ислямско сътрудничеството, бившата Организация „Ислямска конференция“.
На № 4 от картинката е учебник по шрифта насх. Това е първият ми калиграфски учебник в живота. На някакъв египтянин Ахмед Сабри Зайд, впрочем, голям плагиат си пада, защото частта за шрифта сулюс е директна препечатка от учебника на Хашим Мухаммад от Багдад. Нищо, така съм се отъркал в голямата традиция, защото именно в учебника на Хашим Мухаммад за пръв път съм видял и сулюс.
Калиграфският учебник на самия Хашим може да си свалите оттук.
Този на Аббас ал-Багдади също е добър. Наред с примери за буквите в самостоятелна и свързана форма, съдържа и по-детайлен анализ на отделните букви в шрифта сулюс, за тези калиграфи, които обичат да четат обяснения. Изглеждат така:
А ако се чудите какво имаме на № 5, нищо особено – мое калиграфско упражнение в шрифта сулюс от днес.
На второ място. Гледайте постоянно образци. Албуми. Репродукции.
Без това няма как да стане. № 1 на снимката по-горе е първият ми сборник с образци. Отново на тоя плагиат Ахмед Сабри Зайд, който преписал и издал калиграфии на по-добрите от преди него. Но пък добра работа ми свърши. Другото (№ 2) е албум само на Абдулазис Рифаи, друг легендарен османски калиграф. Има и добри онлайн колекции – примерно, тази на Сакъп Сабанджъ в Истанбул, на университета „Макгил“ в Канада, на Библиотеката на Конгреса в САЩ. Гледайте ги постоянно, мислете върху подредби, жанрове, стилове, украси.
И накрая за изкушените от историята и философията.
Ако ви е омръзнало да си цапате пръстите, да получавате мазоли и да пукате тръстиката, защото натискате твърде много върху хартията.
Две неща като за начало стигат. Не ви трябват повече. Изчетете ги тях. „Калиграфията и ислямската култура“ на харизматичната, легендарна ориенталистка Анемари Шимел. Абсолютно задължителна книга с истории за писари, султани и халифи, завоевания, поезия, философия, заклинания по гробовете на калиграфии, магии и мистични букви. Другото, доста по-късно излязло (2007 г.), е просто озаглавената „Ислямска калиграфия“ на Шейла Блеър. Написана е много по-дисциплинирано от първата, може да ви се стори суха, но е много подробна и по-исторически издържана.
Толкова от мен засега.
Единственото, което ви трябва повече, е упорство. Останалото е от Шейтана.