Понякога човек иска да експериментира за разнообразие.
С много малки изключения, винаги съм бил традиционалист в арабската калиграфия – мастило, тръстиков калем, гладка хартия. Линолеумът никога не е бил моята медия, отчасти и защото ми навява спомени за нефелните задачи в часовете по рисуване от детството ми. Никога нямаше добри резци, липсваше и хубав, плътен, мек линолеум, дялкахме върху балатум, мастилото беше лошо.
Но тук ме изкушава идеята за отпечатване на много копия с еднакво качество, и затова се пускам по пързалката.
Линолеумът пак е лош, но много по-добър от този от детството ми, размерът е малък, примерно 7х9 сантиметра. И първото ми предизвикателство е как да пренеса огледално копие на текста. Измислям начин, който е доста прост, но върши работа. Първо пиша фразата, която искам, с тръстиков калем и мастило върху паус. Слагам парче от лист индиго върху линолеума, отгоре полагам пауса обърнат огледално и повтарям с молив. Така получавам върху линолеума огледален отпечатък на буквите. После дълбането ми е примитивно, едновременно се раздразвам и забавлявам, докато издялкам всичко, за да се чете. Но накрая имам доста огрубена версия на фрази, които съм си набелязал, в „тлъста“ версия на персийски шрифт.
„Аз съм хлябът на живота.“
„Бог е любов.“
И накрая, крилатото прасе с арабски надпис „Атанас“ под него. Не знам дали някой ден на надгробната ми плоча ще има нещо такова или цитат от Библията, ще видим.
Но поне този път съм се подготвил малко по-добре – валякът е добър и мастилото е точно каквото трябва, с много хубав цвят на сиена. Процесът се вижда много ясно:
- Взимаш стъкло, това тук го дръпнах от счупен прозорец на боклука в квартала и загладих острите му ръбове с точило. Не искам да се заколя, докато си правя кефа.
- Изстискваш малко мастило от тубичката върху стъклото и търкаляш валяка отгоре, валякът хубаво и равномерно се омастили.
- Намастиляваш хубаво линолеума с валяка.
- Обръщаш линолеума внимателно върху хартия – тук е евтина, кафява крафт хартия и плътна акварелна хартия от албум за картички, които си рисуваш сам.
- Натъркваш линолеума с бавни и притискащи движения с лъжица отгоре като внимаваш линолеумът да не мръдне.
- Вдигаш линолеума.
- Оставяш хартията настрани да изсъхне.
Това мастило съхне бавно, чакаш поне един ден, но резултатът ме радва. Набързо правя няколко опита с различно качество.
А някой ден ще експериментирам с нещо по-голямо, добре изписано и издълбано.
