Може да е мека, калпава, развлакнена и от евтин скицник, но пак става за калиграфия. Колкото и да разлива, да нарушава очертанията на буквите и дозирането на мастилото върху тръстиката.
И тя не става. Стара, чуплива, мека, отрязана сигурно преди двадесет години от някой занемарен селски стадион.
Но резултатът е приятен за ръката и прилича на стрийт арт от стените на гетото – неформален, но жив.
Защото с калиграфията е като с фотографията – най-добрата хартия и най-добрият калем са тези в ръката ти в момента.
