Днес, освен че си купувам две свински пържоли и три книги (това звучи почти като библейските притчи с техните „три неща, дори четири…„), размишлявам върху най-мистериозната буква в арабската калиграфия.
Първата, алиф.
Освен че е символ на Аллах, единството, с цифрова стойност единица, съдържа в себе си и калиграфска загадка.
Когато учите арабски, е една от най-лесните за изписване. Вертикална чертичка, теглиш я отгоре надолу. Толкоз. Няма охлювени заврънтулки, няма много варианти. Има два варианта – самостоятелно и свързано. И никога не се свързва отляво. В самостоятелния вариант е права чертичка. В свързания също, само дето е свързана отдясно с предходната буква. Нищо особено. Едно от най-лесните неща за усвояване в уводния курс по арабски.
Само че като стане въпрос за калиграфия, положението драстично се променя. Простата форма се усложнява по начин, който мога да опиша направо като лукав. Вертикалната чертичка се превръща в сложна крива, който може да вгорчи живота на калиграфа.
Ал-Калкашанди, онзи египетски автор, който пише трактат за калиграфията през XV в., оставя описание на първата буква, спрямо която се съизмерват всички останали. Та нали това е отчасти и значението на калиграфската реформа на легендарния везир Ибн Мукла от IX в. „Пропорционалното писмо“ (хатт мансуб) се изразява в използване на ромбичната точка, изписана с калема, като мярка за буквите, височината на алиф е вторият критерий, а третият – кръгът с диаметър дължината на алиф, в който се вписват всички останали букви.
А Ал-Калкашанди дава следното описание.
Алиф е изправена нагоре линия.
Нито се накланя на една, нито на друга страна. Трябва да бъде права. Тя е основата на всички останали букви. Останалите букви се извличат от нея. Височината й е между шест и осем ромбични точки с калема, който използваш.
Гледайте сега отдясно наляво. Нали арабският се пише така. Това е днешната ми илюстрация.

Ако си мислите, че алиф е просто перпендикулярна на реда и геометрично права линия, сигурно ще си представите нещо подобно на буква № 1, гледайте най-вдясно.
Ала тази форма е просто отвратителна. Грубовата, несръчна, нелепа и грозна.
Да пази Аллах. Самите калиграфи казват, че в арабската калиграфия няма геометрично прави линии. Изключение правят шрифтовете от групата на куфийските. Наричат ги „сухи“ (джаффа), ъгловати. Единственият шрифт, където алиф прилича на линия като тази на № 1, е рук’а, османският бързописен административен шрифт. Там чертичката е много по-къса, около три точки, и е наклонена наляво. Ще стигнем и дотам.
№ 2 е нещо по-поносимо. Виждате колко се отличава от № 1. Имаме два добавени компонента – на върха, откъдето почва изписването, имаме ромбичен орнамент, нещо като серифите от западната калиграфия. На арабски се нарича таруис – орнамент на върха, на началото на буквата. Виждате и нещо друго – заостреният завършек. Буквата започва да прилича на сабя. Но тук е все още е по-скоро перпендикулярна, почти права геометрично. За тези два допълнителни компоненти загатва и ал-Калкашанди в описанието си, когато се позовава на преден авторитет, Ибн Абд ас-Салям, който казва, че началото на алиф започва с ромбична точка, а краят завършва с тънка заострена част.
В № 3 се въвежда нещо много важно. Буквата не е перпендикулярна спрямо реда. От векове не е. От VIII в. и постепенното навлизане на „плавните“ шрифтове най-често е наклонена наляво, с отклонение от около половин ромбична точка. Поне в шрифтове като сулюс, мухаккак, райхани, насх. Тук се упражнявам в сулюс, а и ал-Калкашанди говори за шрифтове от тази група. Системата на Ибн Мукла от IX в. е изградена около тях. Персийската традиция развива друг наклон – алиф и вертикалите като цяло са наклонени обратно, надясно.

С № 4 (повтарям илюстрацията, за да не се налага да скролвате постоянно), въвеждаме и друг основен принцип – този на двойната извивка. Буквата не просто не е перпендикулярна линия, има характерни начало и край, но и не е геометрично права линия. Представете си форма на разтеглена латинска буква S. Горната половина е леко изпъкнала наляво, а долната – надясно.
№ 5 е най-важната илюстрация тук. Защото разбива движението на ръката и ъгъла на „атака“ на ръба на калема спрямо хартията на части. Защото не е достатъчно да постигнете леката S-образна извика. А в горната част на буквата ръбът на калема среща хартията под по-голям ъгъл спрямо линията на реда от средната й част. Примерно, 70-80-тина градуса. После, докато описвате умствено извивката, ъгълът, под който калемът среща хартията, се променя към 50-тина градуса, в резултат на което „коремчето“ на буквата се удебелява. Накрая завършва пак с по-голям ъгъл и движение наляво, за да постигнете заострения връх.
Така буквата започва да прилича на станалата вече традиционна форма в сулюс.
Явно една вертикална, права линия може да ви донесе много усложнения.
Най-важното е човек да съхрани тези компоненти в ума си – между 6 и 8 точки, леко наклонена наляво, започва с ромбична точка (която, впрочем, виждате, че може да се заостри, и най-често се прави), има двойна извивка, която се променя някъде по средата, ъгълът на калема спрямо хартията се променя в движение, накрая завършвате със заострен връх. И готово.
А след като си го представите, ръката просто следва ума.



