Нали е модерно да се използват социални медии, а пък „Фейсбук“ бил за по-стари хора, както наскоро ми казаха двама младежи от Франция и Испания, с които се запознах на по бира.
Ето и моите препоръки за 13 живи съвременни калиграфи от арабоазбучната традиция, които си струва да последвате, за да изградите добър вкус към занаята. Уговорката е, че в „Инстаграм“ поддържат активни профили, а не такива със символично присъствие с по едно-две неща. За разлика от други подобни материали, съм се постарал да събера неща от широк географски и стилов ареал.
Да почнем с по-традиционните постосмански калиграфи, обучени предимно в сулюс и насх.
Няма как да минете без братята (Мехмед и Осман) Йозджай в Турция. Щях да кажа „истински калиграфски икони“, но в контекста на исляма „икона“ е мръсна дума. Да речем, че вече имат статус на живи класици. Към тях добавяме и силно женско присъствие – задължително последвайте Мариам Норузи и Хафизе Сундувадж, и двете в Турция. И двете са отличени в един от най-престижните калиграфски конкурси, този на IRCICA през 2025 г.
Да мръднем няколко стъпки напред по пътя на модернизма.
Задължително име е Ибрахим Абу Таук от Йордания. От време на време сме си писали с него през годините, а деконструираните му сулюс и джали диуани са нещо, върху което си струва да прекарате известно време, за да видите какво опитният калиграф може да направи с традицията. Няма как да минете, в тая линия на разсъждения, и без Уисам Шаукат в Дубай, когото следя от няколко години. Отличен дизайнер, все пак малко съвременни калиграфи могат да добавят към портфолиото си измислен от тях шрифт (не говорим за типография), естествено, именуван по името му (хатт ал-Уисам). Смел експериментатор, дизайнер на лога, но в същото време владеещ класическите калиграфски подходи. Не може без тях. Ако видите калиграф с претенция за разчупване на канона, без да е добре обучен в него, подминавайте с двеста.
Но безспорно колосът в нетрадиционния калиграфски експеримент през XX и началото на XXI в. е Хасан Масуди. Истинска легенда, Масуди е вдъхновител на поколение експериментаторски настроени артисти, че дори и калиграфити гуруто еЛ Сид или пък експериментиращия със светлина Жулиен Бретон.
От персийската традиция ви препоръчвам Йадоллах Кабули, един от по-старите майстори, вижте неговите наст’алик и шекасте. Пак в рамкитe на иранската калиграфска практика имаме и двама по-смели експериментатори – Рамин Хоррамзаде и Казем Хорасани, чийто неща често пъти прекрачват границите между калиграфията и живописта. В Иран е и Вахид Джезайри, чийто калиграфски номер е съвсем различен. Ако се чудите дали някой днес пише със старите ъгловати шрифтове от групата на куфийския,това е човекът. Съчетава едновременно страстта на историческия изследовател и активно практикуващия калиграф.
И накрая, два акта, които заскобяват огромния географски ареал, в който арабицата се използва от калиграфите. На запад в Магреба имаме Маида Нур, която поддържа жива традицията на шрифтовете от Северна Африка. На изток пък, в Китай, имаме имам Солех Ю, който съчетава китайската и арабската традиции.
Е, има и други, които мога да препоръчам, но пък тях не може да намерите в „Инстаграм“.
Например Мохамед Закария, известният западен ученик на Хасан Челеби, който пък е последният великан на османотурската традиция. Или Белаид Хамиди, експериментатор в магребската традиция. Мохамад Ехсаеи пък представлява също така смел калиграфски експеримент с рисуване в рамките на персийската традиция.
Всъщност, мога да бъда още по-минималистичен.
Ако трябва да подбера само трима, веднага ви казвам – някой от братята Йозджай, Хасан Масуди и Уисам Шаукат.
И бъдете здрави!