Ще започна с две истории. Първата от тях е от началото на 2006 г., много преди тази публикация да бъде замислена. Тогава масмедиите предадоха интересна новина, илюстрираща обществената чувствителност спрямо публичното присъствие на исляма и неговите постановки. За щастие – и за разлика от казуса с печално известните карикатури на пророка Мухаммад в Дания – в случая масовият, международен отзвук беше незначителен. Става въпрос за немски бизнесмен, който отпечата думата „Коран” върху рула тоалетна хартия, разпратени до няколко от големите джамии в знак на протест срещу исляма, който според него подтиква към тероризъм.
Скандалният бизнесмен беше осъден от съда в гр. Людингхаузен заради обида срещу ислямските религиозни вярвания, въпреки протестите срещу наложеното наказание от една година затвор и триста часа общественополезен труд . В постмодерното западно общество показното десакрализиране на свещения текст чрез репродуцирането му върху такъв вулгаризиран носител изглежда като провокативна ексцентричност в една социална среда, чувствителна към религиозните табута. В същото време по-близкият поглед към своеобразната „теология на тоалетната” в исляма разкрива ясно доколко и защо този провокативен акт представлява обидна постъпка спрямо мюсюлманите.
Второто събитие е също от 2006 г., когато Министерството на вътрешните работи на Великобритания реши да преобзаведе тоалетните в затвора в Брикстън, Южен Лондон, за да не оскърбява религиозното чувство за изповядващите исляма негови обитатели. Реформата се осъществи според желанието на религи-озни лидери затворниците да не застават с лице или гръб към Мека, докато откликват на естествената си нужда .
Тези две събития ясно показаха универсалната валидност на свещените текстове на исляма и тяхната надконтекстуална значимост в съвременното общество. Несъмнено в сферата на арабистиката и ислямознанието погледът към конструирането на едно социално табуирано пространство като тоалетната не представлява академичен приоритет. Трябва да се отбележи обаче, че съществуват разработки на подобни „маргинални” казуси, които пробуждат интерес именно защото запълват съществуващ дотогава изследователски вакуум в съответната област. Измежду такива успешни опити бихме могли да споменем например публикации като тези относно хашиша в ислямската цивилизация , лудостта във византийската и ислямската медицина или, що се отнася до разработвана от български арабисти проблематика, номенклатурата на сексуалните отношения в средновековния ислям .
Без претенцията да съперничи по задълбоченост на изброените дотук изследвания, настоящата публикация има за цел да представи кратко изложение относно значимостта на тоалетното пространство в исляма от гледна точка на неговите изворови, нормативни текстове. Предвид недостатъчното посветено внимание към тази област от хигиенния и религиозен праксис на мюсюлманите, статията привежда и фрагменти от по-късна религиозна, културна и литературна традиция, конструирана въз основа на фундаменталните постановки на Корана и Сунната. По такъв начин става видна тяхната приложимост при регулирането на ежедневието на мюсюлманите и устойчивото им проектиране в хронологичен план до днес.
