Взима се пиле1, което се оскубва, но [коремните му] вътрешности не се разцепват [за да се изкорми], нито пък гушата му. Подпъхва се шишче през врата между кожата и месото и лека-полека се отделят с пръчицата, като се надува [с уста, духа] силно, докато кожата се отдели от месото. И ако има нещо, което се е закрепило, продължава да се надува и да се отделя с помощта на пръчицата. След това кожата се пристяга силно около костите на краката с помощта на ленена връв. Сетне задницата [откъм трътката] се разцепва – откъм гърба към врата и месото се отделя от костите, като костите на краката се оставят както са си заедно с костите на бутчетата [бедрата], като също така от вътрешната страна се изрязва откъм кожата при основите на крилата. И се натъпква с пълнеж, подобен на пълнежа на колбасите, като крилата се оставят както са си, свързани с кожата, за да остане формата на пиле. Кожата се зашива както си е била в първоначалната форма, а вратът се пристяга силно, а отворите му се зашиват. Вари се заедно с наденички [колбаси], а ако искаш, може да готвиш [чрез печене] после, или пък може да го оставиш както си е – варено2.
А това е мое графично обяснение на процеса по приготвяне. Злите езици критикуват спобоността ми да рисувам, както и твърдят, че двата крака се пристягали заедно, а не поотделно. Оставям на съвестния читател да упражни херменевтичните си умения сам.
Бележки
- Илюстрацията е взета от „Чудесата на творението“ на ал-Казуини (поч. 1283), с. 188 [ф. 190].
- Ибн ал-‘Адим, Китаб ал-уусла ила л-хабиб фи уасф ат-тайибат уа-т-тиб, ред. Сулайма Махджуб и Дуррийа ал-Хатиб, Институт по арабско научно наследство (Ма’хад ал-турас ал-‘илми ал-араби) към университета в Алепо (Халаб), т. 2, 1988, сс. 525-526.
