Гледам портрета в „заглавката“, и си мисля. Избухнала като целувка от яйчен крем чалма, леко скептичен и подпухнал, критичен поглед, сключени на бръчка по средата вежди, но малко, колкото да намекне за определено настроение и житейски опит, донейде кисела, изпитателна извивка на устата, добре поддържана и къдрава брада, изглежда на средна възраст. Може да бъде на някой арабски шейх или принц, или поне такъв, какъвто един добросъвестен западен художник си го представя. Художникът се казва Себастиен Гуцвилер [sic!], а моделът наистина от време на време се самонарича „Шейх Ибрахим ибн Абдалла“. Само че не се казва така, а Йохан Лудвиг Буркхарт, и е роден в Швейцария през 1784 г. Един от онези ориенталисти, които свързваме със стремежа към потапяне в предмета на изследване, самоидентифицирането с него и смиването на критическата дистанция за сметка на по-непосредствената опитност. Като други имена в полето от XIX в. – например, един Едуард Уилям Лейн с неговите „Описание на Египет“, превод на приказките от 1001 нощи, „Обичаи и порядки на модерните египтяни“ и огромния речник на арабския език, който и до днес се използва от хора като мен. Сещам се и за скандалния Ричард Франсис Бъртън, също преводач на приказките от 1001 нощи, но и на „Кама Сутра“ или нейния персийски еквивалент „Градината на ароматите“.
Буркхарт пък, твърдяло се, още от времето, когато учи в Кеймбридж арабски език, започва да се облича като арабин. През 1809 г. – т.е. на 25 годишна възраст – отпътува към Сирия, където възприема и прозвището „Шейх Ибрахим“, живее като мюсюлманин, облича се като местен и остава повече от две години, за да учи арабски. Целта му е да не го разпознаят, докато се шляе насам-натам с камилските кервани из Сирия, Ливан, днешна Йордания, а сетне – Египет и Синай, на път за Нигер. Явно дегизировката, както и подготовката, е добра, защото успява да стигне и до Мека, където, знаем, принципно немюсюлмански крак не стъпва. Дължим преоткриването на Петра в днешна Йордания на него. Но не успява да се завърне в Европа, тъй като през 1817 г. умира от дизентерия в Кайро, където живее последните две години. Там го погребват като мюсюлманин. Тоест, нашият шейх на средна възраст реално почти достига Христовата възраст. За сметка на това ни оставя много подробни документи за пътуванията му в Нубия, Сирия, Светите земи, Арабия и бележки за бедуините и уахабитите, които допреди да влязат в светлината на прожекторите чрез петродоларите на Саудитска Арабия, са маргинално и простовато религиозно течение на Арабския полуостров.
Днес обаче се занимаваме с поговорките
„Приятелите са си приятели, но сиренето е с пари“. „На гол тумбак чифте пищови“. „В царството на слепите и едноокият е цар“. „Да би мирно стояло, не би чудо видяло“. „Всяка жаба да си знае гьола“. „Ум царува, ум робува, ум патки пасе“.
Никога не съм изпитвал влечение към изследванията на поговорките. Някак си лежат в пласта ниска култура, който свързвам с етнографията, онова, което наричат „краеведство“, фолклора, бабешките месали, носиите и хурките. Здравата народна прагматичност на цървула, ралото, тоягата и бъчвата. Като да трябва да се натъкна на Буркхартовата „Арабски поговорки или обичаи и порядки на модерните египтяни„, за да променя предпочитанието си поне малко. Книгата излиза през 1830 г. и записва 782 поговорки от Египет. Доста съвестно са събрани, описани, предадени в оригинал и най-важното – обяснени. Почти като тълкуванията към Езоповите басни, само гдето тук те не са предоставени от „авторите“ на поговорките, доколкото такъв може и да няма, но от преводача. Някои от тях стават разбираеми веднага, имаме сходни или може да се досетим, без да сме твърде запознати с контекста.
Например това:
Хиляда жерава в небето не струват колкото и едно врабче в шепата.
Други са загадъчни или откровено неразбираеми
Разчоплянето им, обаче, любезно подпомогнато от самия Буркхарт, ни отваря прозорец към скрити пластове на културни, исторически и религиозни реалии, с други думи – към онзи пълен с плънка „Ориент“, който тъй неудържимо привлича Буркхарт, Лейн и Бъртън. Ето една такава:
Ако чалмите се оплакват от пръднята, какво да кажем за гащите?
Смешната и цветиста поговорка има социално измерение. Вкарва се в употреба, когато жителите на Кайро негодуват срещу потисническото управление. Трябва да бъде ясно, че селяните имат много по-големи основания от останалите.
А сега основната причина за този текст
Обещал съм ви пикаеща маймуна. Към която се оказва, че води обикновената свиня. Знаете за моята слабост към свинските истории в исляма – за прасето при ал-Казуини, ад-Дамири и ал-Джахиз. Затова и при едно от поредните посещения на „Световната дигитална библиотека“ търся на арабски думата за „свиня, прасе“ (ханзир). От нея идва и обидата на заптиетата към Захари Стоянов в Ловешкия затвор – „Готов ли си бе, ханзър!“
Получавам един-единствен резултат. Скъпоценната ми находка се оказва именно в книгата на Буркхарт. Ето я под № 132:
Срещнали маймуна, която пикае в джамията. Казали й: „Нима не те е страх, че нашият Господ ще се преобрази?“ А тя отвърнала: „Вярно, да не вземе да ме превърне в газела“.
Английският език е очарователен. Вижте само превода на арабското пикая (йабул) – „making water“, по викториански някак забулващо директността на оригиналния изказ. Поговорката, казва Буркхарт, се отнася до арогантни, надути хора. Газелите и маймуните според източните схващания, продължава, символизират двете крайности – на красотата и грозотата. А изразът „Аллах да те преобрази [„метаморфозира“]!“, е разпространена обида, към която често се добавяло „дано да те превърне в куче или свиня!“.
Веднага ми хрумват няколко неща. Ако започнем отзад-напред, газелата, изобразявана от арабите като тумбеста и сочна, е стереотип за красота, възпроизведен дори и в такива симпатични анимационни филмчета като „Зоотрополис„. Маймуната, то се знае! – ще да е въплъщение на грозотата, та нали още Платон бил казал, че и най-красивата маймуна е грозна в сравнение с човека, па бил и той най-грозният. Кучето също е скверна твар, макар и не толкова нечисто като свинята. Все пак шариатът позволява отглеждането му при определени условия – лов, за охраняване на домашната собственост, добитъка и пр. На дъното като че ли стои прасето, заклеймено пряко от текста на Откровението, записано в Корана. Така имаме тази триада от порицаеми, натоварени с негативни смисли, създания.
Но що за проклятие е това „преобразуване“, „превръщане“?
Терминът в текста, записан от Буркхарт, е много специфичен и стар – масх. Така, между другото, е преведена на арабски „Метаморфозата“ на Кафка – и преводът много добре съответства още на първото изречение:
Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.
Това „преобразуване“ като израз на проклятие от Всевишния може да бъде проследено до текста на Корана по повод нещо много конкретно – неподчинението на юдеите спрямо Аллах, които подобно на един древен Грегор Замза, един ден надяват друга телесна форма:
[…] Които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната – тези са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път. (Коран 5:60, вж. и други знамения)
Както знаем, този текст поражда богата и постепенно вплътняваща се историческа традиция, още от кораничните коментари на класици като Мукатил, ат-Табари, Ибн Касир, обговорен е от ал-Джахиз, който обяснява, че изборът на Аллах е продиктуван от това, че маймуните и свинете са най-отблъскващите животни. Търсят се събитията, обрисуващи в детайли неподчинението на юдеите, заради което заслужават да бъдат превърнати в маймуни и свине, обсъжда се дали принципно всички маймуни произхождат от превърнати юдеи, дали те са имали поколение или са били превърнати веднъж завинаги в определени представители на животинския вид, дали превърнатите юдеи се разпознават едни други в новата си външност. Ако се интересувате повече от маймунския аспект на „преобразуването“ в Корана, може да хвърлите едно око тук.
Ето, вече имаме по-добра представа за възможните измерения на арогантността и обидата в египетските пословици, документирани от „Шейх Ибрахим“. Поговорката плътно се натоварва със заплахата „Аллах да ти стори както е сторил на ненавистните юдеи, отстъпили от „правия път“ (ас-сират ал-мустаким), синоним на исляма. Остава въпросът доколко арогантността на пикаещата маймуна в джамията е обоснована.
Все пак, не би ли могла да си го позволи, след като няма на какво по-скверно създание да бъде превърната?
