В „мюсюлманската цивилизация“, твърди Франц Розентал, „е много забележимо едно предпочитание към систематична класификация на науките“. Това предпочитание, продължава той, се дължи на класическото наследство и се корени в „гръцката логика“ . От повлияните от античността класификации на науките той привежда в превод осем на брой : на Мухаммад ибн Ахмад ал-Хуаризми (поч. ок. 850) в неговата енциклопедия на науките („Ключовете на познанието“, Мафатих ал-‘улум), ал-Фараби (поч. 950) в „Класификация на науките“ (Ихса’ ал-‘улум), „Посланията на братята на чистотата“ (Раса’ил ихуан ас-сафа’) от X в., Ибн Хазм (поч. 1066) и „Степените на познанието“ (Маратиб ал-‘улум), Ибн Сина (поч. 1037) в „Книга на спасението“ (Китаб ан-наджат), Абу ал-Хасан ал-Амири (поч. 992) и „Изложение на достойнствата на исляма“ (ал-И‘лам би-манакиб ал-ислам), Абу ал-Фарадж Абд Аллах ибн ат-Тайиб (поч. 1043) в неговия коментар на „Категории“ на Аристотел, и приписваните на Хунайн ибн Исхак (поч. 873) „Философски истории“ (Науадир ал-фаласифа).
Розентал прави няколко уговорки, преди да пристъпи към изложението си. В кратък, но наситен увод към тази част от „Класическото наследство в исляма“, той отбелязва, че според философите е желателно да се установят връзки между отделните дисциплини в рамките на класификациите на науките, доколкото така става явно мястото им в структурата на света. Като съществен проблем обаче се очертава начинът на установяване на връзка между онези науки, които не са собствено мюсюлмански, и исляма, с оглед на неговите претенции към същественото познание, съдържащо се в писанията му. Проблематичната ситуация, обрисувана от Розентал като „битка в титаничната борба между религия и философия“ – в която впрочем победата се удържа от богословите – става причина и за оправданието за съществуването на отделни дисциплини, както и доколко усвояването им е позволено. В крайна сметка мюсюлманските богослови и философи са повлияни от коментарите на Аристотел, осмислящи науките в светлината на аристотелевата логика. С оглед на това и не е погрешно да се приписват на Аристотел причините, осмислящо дадено академично усилие.
Напрежението между исляма и античното наследство, доколкото не може да бъде разрешено еднозначно, се отразява и върху мюсюлманската образователна система. Приносът на античността към специфичните черти на мюсюлманската образователна система може да бъде окачествен като сравнително малък. Съществуват общи, определени като „повърхностни прилики“ – например етосът на отношенията между учител и ученик, чийто произход се търси в класическата античност. Същевременно Розентал отбелязва, че мюсюлманското образование е насочено към преподаването на религиозни предмети, а оттук и налага различен външен израз за това различно съдържание . Преводаческата литература в рамките на арабската традиция се изтъква като предоставяща набор от дисциплини (curriculum), които не се определят изключително от религията, но без да оказва значителен практически ефект .
Твърдението на Розентал тук ще бъде използвано като отправна точка, свързана с целта на настоящето изложение. След като дадена класификация на науките предоставя начин за подреждане на света, предполагайки връзката, направена от Розентал, може ли да се използват репрезентативни мюсюлмански класификации, за да се тестват допускания относно мюсюлманското образование, които да вплътнят тази връзка? Ако е възможно проследяването на отношения между концепцията за знание в дадена културна среда, оттук класификацията на науките, а най-сетне и образование, какви валидни, устоими предположения относно образованието сме способни да направим въз основа на тях? В случая използваният изворов материал ще бъде от мисловна традиция, в рамките на която усилието да се прокара връзка между гръцкото философско наследство и „мюсюлманската цивилизация“ изисква значително изследователско усилие, доколкото фокусът тук е поставен не върху рецепцията на античността, а върху авторитетните дискурси на суннитската „ортодоксия“, оставащи извън обхвата на конкретното изследване на Розентал.
* Pdf версия на част от статията може да бъде свалена оттук.
** Пълната версия на статията е публикувана в Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur [Archive for Mediaeval Philosophy and Culture], ed. by Tsocho Boiadzhiev, Georgi Kapriev, Andreas Speer, Institute for Medieval Philosophy and Culture, Iztok-Zapad, Sofia, 2015.
*** Статията може да бъде открита и тук в архива на CEEOL.
