Коранът не е книга за всеки ден. Поне в България не ми е известно да е такава за повечето хора. Но читатели като мен често го разгръщат, било от интерес, било от професионална необходимост или личен навик. И тази вечер попадам на това. Коран 45:16:
И дадохме на синовете на Исраил Писанието и отсъждането, и пророчеството, и им дарихме от благата, и ги предпочетохме над народите [тогава].
Прави впечатление ясната позиция на преводача на Корана. Арабският текст казва следното, в по-светъл шрифт:
Няма дума „тогава“. Има само „предпочетохме ги над народите“ [буквално арабският текст казва „световете“, ‘аламин].
И това е отбелязано в българския превод чрез вмъкване в квадратните скоби. Може би преводачът държи да отбележи, в случай, че някой се подведе от двусмислието, заложено в кораничния текст – „синовете на Исраил“ не са предпочетени над народите постоянно, а само тогава. Защото после не са. После за тях се говори по друг начин в Корана. Аллах съвсем не ги разглежда като „предпочетени по принцип“. Даже напротив. Няма завет към Авраам, който се спуска през Исак и Яков към дванадесетте Израилеви племена. Няма жертва на Исак. Според кораничните коментатори най-вероятно синът на Авраам [Ибрахим], който е трябвало да бъде жертван, е Исмаил, не Исак [Исхак]. Няма избраничество на Израел така, както текстът на Тора и целият Стар Завет го представят. Няма обещана земя на Авраам, оттам и на Израел-Яков, която да му принадлежи завинаги. Ислямското изграждане на антитезата на всяко библейско избраничество, почиващо върху Израел, е твърде устойчиво. Инак нямаше да бъдем свидетели на казуси като, например, изхвърлянето на Израел от картите в учебните атласи на престижни издания заради клиентите им от Залива.
Като отзвук и утвърждаване на тази общоислямска позиция се явява и това пояснение към българския превод на кораничния текст. Сякаш читателят трябва да бъде отърван от всеки намек за предпочитание на Аллах към „синовете Исраилеви“ извън отредената им роля в Корана.
Което ме навежда на мисълта да погледна текста на българския превод на Корана, който чета [този на Цветан Теофанов] с оглед на споменаванията на „Исраил“ и „юдеите“. На шега, в заигравка с най-простия вид text mining, набързо сглобявам таблица, в която да мога да анализирам откритото1. Нанасям в нея всеки един от стиховете, в които някоя от двете думи се споменават, заедно с номера на главата (сура) и стиха (знамение, ая), и правя няколко пивот таблици, за да се ориентирам количествено. Част от резултата визуализирам в следната справка:
„Исраил“ се споменава 43 пъти, всеки път в съчетанието „синовете на Исраил“ (Бану Исра’ил), а „юдеи“ (йахуд) – 21 път, като разпределението по сури е отбелязано по-горе. Но ми трябва не просто това. Правя и нещо друго: всеки от стиховете, които споменават „Исраил“ и „юдеите“, отбелязвам с етикет според отношението в кораничния наратив, което е разбито на три категории: „по-скоро положително“, „не мога да определя“ и „по-скоро отрицателно“. След като базата данни се сдобива и с този атрибут, справката изглежда така:
Налагането на двете аналитични схеми води до интересни изводи. Веднага се набива на очи, че по-голяма част от материала, свързан с „юдейската тематика“, се намира в сури № 5 и 2, където „Исраил“ и „юдеи“ са споменати най-много, почти поравно. Сура 26, 7 и 17 следват, там „Исраил“ също се появява доста, но пък липсват „юдеи“. Надолу в класацията следват останалите сури, където инцидентно се появява ту „Исраил“, ту „юдеи“, малък брой пъти. Що се отнася до отношението, очевидно е, че отрицателното преобладава, като пропорционално е свързано най-вече с „юдеите“. „Исраил“ е споменат много повече, предимно с неутрално отношение. Съответно, „юдеите“ имат най-малък брой споменавания, които могат да бъдат определени като „положителни“ според прякото четене на текста.
Ако сура 2 и сура 5 са тези, където трябва да търсим по-голяма част от интересуващия ни материал, от една страна, и отношението към „юдеите“ е преобладаващо негативно, от друга, би било полезно да се обърнем и към качествения анализ на съдържанието на кораничния текст. За да не бъдем голословни, ето какво също откриваме в сура 5:
5:18: И рекоха юдеите и християните: “Ние сме синовете на Аллах и Неговите любимци.” Кажи: “А защо ви измъчва Той заради вашите грехове? Не, вие сте само човеци от онези, които е сътворил. Прощава Той комуто пожелае и измъчва Той когото пожелае. На Аллах принадлежи властта над небесата и над земята, и над всичко между тях. Към Него е завръщането.”
5:41: О, Пратенико, да не те наскърбяват надпреварващите се в неверието сред онези, чиито усти изричаха: “Повярвахме!”, ала не вярваха сърцата им, и онези от юдеите, които все лъжата слушаха, все други недошли при теб хора слушаха. Преиначават словата, размествайки ги. Казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!” За онзи, когото Аллах иска да отклони – за него ти не разполагаш с нищо пред Аллах. Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. За тях в земния живот има позор и в отвъдния за тях има огромно мъчение.
5:51: О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората–угнетители.
5:64: И рекоха юдеите: “Ръката на Аллах е стисната.” Нека техните ръце са стиснати и те да бъдат прокълнати за онова, което са изрекли. Не, Неговите Ръце са разтворени – раздава както пожелае. И у мнозина от тях низпосланото на теб от твоя Господ увеличава тяхното престъпване и неверие. И хвърлихме сред тях вражда и ненавист до Деня на възкресението. Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.
5:82: Ще откриеш, че сред хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.
5:70: Приехме обета от синовете на Исраил и им изпратихме пратеници. Всеки път, щом пратеник им донесеше онова, което душите им не желаеха, те отричаха едни, а други убиват.
5:72: Неверници станаха онези, които казаха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах – моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”
5:78: Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха.
Не бива да забравяме, че бързият количествен анализ въз основа на съвпадение на думи, по които се търси, се отличава с известна механичност. Липсва му контекст. Често пъти не ни ориентира в реалното съдържание на текстовете, в които термините се появяват. Възможно е да съществуват и други стихове, свързани с кораничното отношение към „юдеите“, където те не споменати пряко.
Ето, в тази линия на разсъждение, веднага ми хрумва един от най-известните текстове от сура 5, свързан с „юдеите“ – Коран 5:60:
„Кажи: “Да ви известя ли за по-голямо зло от това – като възмездие при Аллах?” Които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната – тези са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път.“
Тук като че ли липсват „юдеите“. Не са споменати. Има някакви мистериозни протагонисти, прокълнати и превърнати в маймуни и свине. Слуги на сатаната. Но да разгледаме контекста на Корана, в който се появява този стих.
Темата на цялата сура 5 е свещената история, която се разгръща през „синовете на Исраил“ и християните, до тяхното отхвърляне на исляма, утвърждането на пророческата мисия на Мухаммад, и предписания към вярващите мюсюлмани. Вярващите са призовани да не нарушават забраните на Аллах, особено свързаните с диетарните регулации (5:1-3), темата за молитвата (5:6), увещания към правоверните (5:7-11), обета към синовете на Исраил и обещанията към тях, последвани от отхвърлянето им (5:12-13), неверничеството на юдеите и християните (5:14-32), наказанието за воюващите срещу Аллах и Неговия Пратеник (5:33), наказанията за неверниците и крадците (5:36-40), отново отстъпничеството на юдеите (5:41-46), идването на Исус (Иса) (5:46-47), заръката да не се взимат юдеите и християните като ближни (5:51), отричането и отстъпничеството от вярата (5:52-59), докато се стигне до въпросния 60ти стих, и се продължи в контекста на отношение към юдеите, сетне и неверничеството на християните (5:61-82 и надолу).
Най-ранният коментар на Корана има своя версия за обстоятелствата около низпославането на кораничното знамение2. Мукатил ибн Сулайман (поч. 767) разглежда стиха като му отделя необичайно много внимание. Тафсирът на Мукатил не е като тези на по-късните автори: ат-Табари (поч. 923 ), Ибн Касир (поч. 1373), ал-Куртуби (поч. 1273). Или може би сложните коментари на богослови като Фахр ад-Дин ар-Рази (поч. 1210), и, не дай си Боже, един философски натоварен аз-Замахшари (поч. 1144) от течението на муатазилитите, греховно повлияно от античната мисловна традиция.
Мукатил е сравнително кратък
Понякога е накъсан, често пъти пояснява проблематичен стих като просто го преразказва в синоними. Липсват дългите истории на Ибн Касир, например. Не се впуска твърде много в граматически казуистики. Представям си, че на негово място и аз щях да пиша така тафсир: епохата е сравнително ранна, някъде в края на халифата на Омеядите (661-750) и началото на този на Аббасидите (750-1258). По негово време няма дори събрани преданията от Сунната на Мухаммад. Тепърва предстои разработването на принципите на суннитската юриспруденция (фикх) от аш-Шафии (поч. 820) в неговия „Трактат“.
Но тук е доста информативен:
„Юдеите казали на правоверните – „Не познаваме никого от следовниците на тези религии, който да е по-злощастен в тоя свят и в отвъдния, от вас. И тогава Всемогъщия и Величав Аллах низпослал: „Кажи: “Да ви известя ли за по-голямо зло от това“, т.е. [да извести] правоверните, „като възмездие при Аллах?”, т.е. отплата от Аллах. А юдеите казали, „Кои са тия, Мухаммад?“ [т.е. за кои говориш]. А Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал – „Които Аллах прокле“ – и това са юдеите. „И им се разгневи“ – които, ако не са били убити, им е бил наложен данък, и на които се е разгневил [вж. например една сура 1, „Отварящата“, в която отново се говори за „онези, над които тегне гняв„, разбирано като „юдеите“, бел. моя, А.Ш.], „и направи от тях маймуни и свине“ 3.
Сетне коментаторът разгръща история, при която юдейски първенци, изброени поименно, отиват при Мухаммад и му казали: „Повярвахме ти, о, Мухаммад, защото те познаваме, доверяваме ти се, и вярваме в теб“, след което излезли в неверие (куфр), въпреки че изповядали (азхару) вярата (ал-иман). И тогава Аллах низпослал „И когато дойдат при вас“ (5:61) – т.е. юдеите – „казват: “Повярвахме” (пак 5:61), т.е. доверихме се на Мухаммад, но влезли и излезли с неверието си. Та оттук и думите на Аллах 4.
Разгръщането на образа на юдеина като архетипния отстъпник се утвърждава и при по-късните коментатори
Един ат-Табари разяснява, че стихът е насочен срещу онези, които взимат несериозно, на шега, за подигравка „вярата“. „Проклятието“ от Аллах към тях – юдеите – се изразява в пропъждането им, отхвърлянето от милостта на Аллах, и гняв. Затова и Аллах ги преобразява на „превърнати същества“ (мусух, близко по значение до „изроди“ в неестествеността им) под формата на маймуни и прасета. И според някои мнения, продължава ал-Табари, причината е следната. Превръщането (масх) на синовете на Исраил в свини било по повод на жена от тях, която живеела в едно от селата ми. Там имало и един от Исраилевите царе, който искал да я съсипе, само че тази жена била приела исляма и се придържала към него. Тя започнала да се моли, докато около нея се събрали хора и я последвали в каузата й. А тя им казала: „Трябва да се сражавате (туджахиду, букв. „да водите джихад“) заради религията (дин) на Аллах, и да призовавате народа си към същото“. Възлезли срещу царя, и всичките й следовници били убите. Сетне тя се помолила, и пак събрала хора, които пак били разгромени. В отчаянието си тя отправили молба към Аллах – „Пречист е Аллах, ако тази религия имаше покровител и победител, Той щеше да го изяви!“ И тогава Аллах превърнал през нощта жителите там в прасета и маймуни. На сутринта, когато тя се събудила, казала – „Днес узнах, че Аллах укрепи религията си“.
На свой ред, късният Ибн Касир не пести думи
Научаваме, че преобразяването на юдеите в маймуни и свини води до интересен въпрос, а именно, дали всички маймуни и свини са потомци на преобразени юдеи или не? С позоваване на предание (хадис) от Пророка, разбираме, че свините и маймуните са съществували отпреди като видове, защото Аллах не превръща народ в същества, които да имат потомство. В същия смисъл и Мухаммад отговаря на въпрос към него дали „маймуните и свините са от потомството на юдеите“. Не, гласи отговорът на Пратеника на Аллах, Аллах не проклина народ, който да преобрази така, и после той да има потомство, това са създания от началото, от сътворението, а после, когато Аллах се разгневява на юдеите, ги превръща в техни подобия. В тази връзка се споменава недостоверен, „странен“ (гариб) хадис, при който „всички змии са превърнати джинове (масх ал-джинн), тъй както били превърнати маймуните и прасетата“.
И тук няма как да не отбележа нещо важно. Характерното за текстовете на едно религиозно Писание е че те имат свойството да пораждат традиция. Поради остойностяването им в очите на хората от съответната религия, никой от тях не може да бъде с лека ръка омаловажен. Никой от тях не може да бъде произволно изхвърлян от сферата на значимост, както и не може да бъде безкрайно интерпретиран в различни, противоречиви посоки. В този смисъл е показателна метафората на мюсюлманските прависти относно свещения закон (шариат). Различията (ихтилаф) в неговата интерпретация не могат да бъдат схващани като напълно несводими. Метафорите, използани от мюсюлманските прависти са показателни – дърво, чийто преплетени клони израстват от същия ствол и корени, море, образувано от сливащите се води на различни реки, разнообразни нишки, изтъкаващи една дреха, преплитащите се дупки на риболовна мрежа5.
Стихът за превръщането на юдеите в прасета и маймуни не е изключение
С него се свързва ислямското понятие за „превръщане“, „трансформация“ (масх), обикновено в нещо скверно6. Със същото понятие се свързват и други два, също така „маймунски“ стихове от свещеното Писание на мюсюлманите: 2:65, отново свързан с юдеите и проклятието над тях заради престъпването на заповедта за опазване на съботния ден, и 7:166, пак по повод нарушаването на постановлението за опазване на съботния ден от юдеите чрез греховно практикуване на риболов (7:163). Известният ал-Джахиз (поч. 868) [букв. „Опуленият“, чиято „Книга за скъперниците“ е отлично преведена на български език, препоръчвам я горещо на всеки, който иска да надзърне в света на Аббасидския халифат и неговата поучителна литература (адаб)], споменава в „Книга за животните“ (Китаб ал-хайауан), че изборът на Аллах се спира върху маймуни и прасета, тъй като те са по-грозни и отблъскващи от всички животни 7. Юдеите пък са разгледани в основния хадисен материал, свързан с масх. Когато Пророкът видял някой да яде месото на гущер, казал – „Народ от синовете на Исраил е бил превърнат, и аз се опасявам това същество да не е част от него. Не ям това месо, но не го и забранявам“. Това предание говори за постепенното израстване на традиции около кораничните текстове за превръщането. В сходен смисъл и ал-Джахиз говори за това как един мюсюлмански правист (факих) вижда човек да яде гущер и му казва: „Днес ти изяде шейх [мъдрец, старейшина, първенец] от синовете на Исраил“ 8. В духа на споменатато вече питане при Ибн Касир, и „задължени от Корана да приемат реалността на преобразуването (масх)“9, богословите и правистите логично подемат дискусията относно значението на трансформацията – дали тя се случва постепенно или изведнъж, дали се създава нов животински вид, и съответно, дали животните, появили се в резултат от нея, са оцелели, както и дали се разпознават едно друго и знаят за онова, което е довело до появата им10. Като част от този дебат се появява и мнението на ал-Куртуби, според когото „племе от синовете на Исраил изчезнало и никой не знае какво е станало с него. Смятам, че това е произходът на мишките. Не сте ли съгласни, че когато на мишките им се предложи мляко от камила, те не го пият, но ако е млякото на овцата, те го пият“11.
Мисля, че достатъчно маймуни, прасета, мишки и гущери се насъбраха дотук
Но поне не може да се оплачем, че не можем да си представим какво стои зад многобройните позовавания на този текст от Корана днес при конструирането на образа на юдеина в арабските медии и религиозни проповеди. Стига да имате търпение, там може да откриете и още материал по въпроса.
Но, съгласете се, има толкова много други коранични текстове за „юдеите“, на които трябва да се обърне внимание.
Бележки
- Може да свалите „суровите данни“, заедно с таблиците към тях, оттук.
- Сулайман, Мукатил ибн, Тафсир Мукатил ибн Сулайман, ед. ‘Абд Аллах Махмуд Шаххата, Муа’ссасат ат-тарих ал-‘араби, Бейрут, 2002, т. 1.
- Пак там, с. , с. 487.
- Пак там, с. 489.
- Coulson, Noel. A History of Islamic Law, Edinburgh University Press, Edinburgh, 2001, p. 86.
- ЕI2, „Maskh“, E.J.Brill, Leiden, vol. 6, pp. 736-738.
- Пак там, р. 736.
- Пак там, р. 737.
- Пак там.
- Пак там.
- Пак там, р. 738.
