Изворите за историята на арабо-мюсюлманската калиграфска традиция ни позволяват да откроим период на подем в нейното развитие още през първите две столетия от появата на исляма през първата четвърт на VІІ в. сл. Хр. Появява се нуждата не само от записване на низпосланото Божие слово (Корана), но и от неговото украсяване по подобаващ начин. Това води до първоначалния разцвет на ъгловатите шрифтове, наричани куфийски (по името на гр. Куфа). С тези шрифтове са оформени първите коранични ръкописи. Успоредно с развитието на ъгловатите шрифтове еволюират и плавните, курсивни разновидности на арабското писмо като насх, сулус, нисф, тауки‘, джалил, тумар и пр.
Те се оказват изключително подходящи за административните нужди на арабо-мюсюлманския Халифат. По времето на Омеядската династия (661–750) и в началния период от управлението на Абасидите (750–1258) се забелязва установяването на функционална дихотомия на арабските шрифтове. Куфийският се запазва като „литургичен”, използван предимно за свещени от гледна точка на исляма текстове, докато курсивните шрифтове се използват широко в области, които не са тясно свързани с религията. Времевият интервал до XII в. се характеризира с изключително бързо и разнообразно развитие на ъгловатите шрифтове. Разпространението на арабската писменост от Средна Азия на запад до Пиринейския полуостров на изток обуславя и локалните вариации на куфийското писмо. Появяват се такива разновидности като характерните за Иран източен и квадратен куфийски шрифт, западноафриканският магрибски шрифт с местните му разновидности, развива се класическият орнаментиран куфийски шрифт, като в същото време старият куфийски остава все още в употреба.
След XII в. куфийският шрифт бива изместен от курсивните форми, които заемат „сакралното” му място в кораничните ръкописи и надписите в джамиите. В това отношение шрифтът сулус започва да се развива изключително интензивно. Краят на Абасидския халифат и периодът на династията на Тимуридите (XV–XVI в.) бележат ключов момент от развитието на калиграфското изкуство. В Иран и Средния изток се появява нов шрифт – наста‘лик, който и до наши дни определя хода на калиграфската естетика в този регион. В Близкия изток Египет се превръща във важен център, където продължава еволюцията на монументалните курсивни шрифтове като сулус и мухаккак. Тогава се оформя и групата на шестте „канонични” шрифта – сулус, мухаккак, насх, тауки‘, райхани и рика‘. В Западна Африка се запазва използваният в първите столетия от историята на исляма магрибски шрифт.
