Кафето (араб. бунн): [плодът] на дърво в Йемен, чието семе се засажда през март, расте и се бере през август. Дължината му е около един лакът, със стъбло с дебелината на палец. Цъфти с бели цветове и хвърля семе, подобно на лешник, но понякога може да е плоско като бакла. Ако се обели, се разделя на две части. Най-добро е, когато е тежко и жълто, а най-лошо – когато е с черен цвят. В първата си степен е горещо, а във втората – сухо . Казват, че е студено и сухо, но това не е така, тъй като то е горчиво. А всяко горчиво е горещо. Вероятно обелката му е гореща, а самото кафеено зърно е умерено или студено в първата си степен. Това, което спомага за неговата студенина, е неговата тръпчивост. Като цяло, изпробването му показва, че спомага за намаляването на телесните флуиди, слузестата кашлица, настинките, слабително и пикочогонно. Сега е разпространено името му „кафе” (араб. кахуа). Ако се загрее силно и свари, успокоява кипежа на кръвта, полезно е [за лечението на] едра и дребна шарка, и кървящи обриви, но докарва редовно главоболие и силно разтреперване, причинява будност, води до хемороиди и потиска похотта към сношение. Възможно е да доведе и до меланхолия.
А който иска да го пие, за да стане по-жизнен и да прогони мързела и онова, за което вече казахме, да го поема често, заедно с яденето на сладки неща и фъстъчено масло. Някои хора го пият с мляко, което е погрешно и води до опасност от проказа. [Аллах е всезнаещ.]
* Пълната статия може да свалите в *pdf формат оттук.