Началото на XVII век е. Периодът е такъв, че Близкият изток е едновремено недостъпен, враждебен и обаятелен, на Босфора се е прострял „Големият турчин“, арабските книги са оскъдни, а достъпът до тях почти невъзможен.
Но няколко важни неща вече са се случили за ориенталистиката. Медичите са издали много неща на арабски в тяхната Typographia Medicea, действаща между 1584 и 1614 г. Гийом Постел (поч. 1581) вече е успял да пътува до Османската империя, да напише книгите си за Кабала и близкоизточни езици, за „Турската република“ (De la République des Turcs) и да си навлече неприязънта на църковните власти. Францискус Рафеленгиус (поч. 1597) пък, професор по еврейски, печатар и служител в печатарницата на Кристофер Плантин в Антверпен, е публикувал своя речник на арабския език.
А Томас Ерпениус, преследван с щедри оферти от кралете на Англия и Франция и архиепископа на Севиля, завършва своята граматика на арабския език, която излиза няколко години преди смъртта му през 1617.
Цялата книга може да разгледате по-долу. Това е изданието от 1620 г., когато все още Ерпениус е жив. Носи заглавието Thomæ Erpenii Rudimenta Linguae Arabicae: accedunt ejusdem praxis grammatica et consilium de studio Arabico feliciter instituendo. Със сигурност зная, че има още поне две по-късни издания – през 1656 и 1767. И понякога съжалявам, че не съм научил латински.
