Винопийство в двора на везира през XI век

Като че ли няма друга фигура в Аббасидския халифат през XI в., която да се набива повече на очи, от везира Низам ал-Мулк. А забележителни личности това столетие произвежда доста. Ето, веднага може да се сетим за вездесъщия ал-Газали, дружка на „Низама“, официално спонсорирания от властта богослов с екзистенциални болежки в душата. Този „Тома-от-Аквино-на-исляма“, „квази-Августин“, който помпозно „възлиза“ от източните провинции на халифата към метрополията в Багдад, за да заеме престижно място на преподавател в медресето на везира. Или пък преди това – известният с почетното прозвище „имам на двете светини“ (Мека и Медина) ал-Джууайни. Какво да кажем и за ал-Мауарди, автор на класическото вече съчинение за „Основите на управлението“ (Ал-ахкам ас-султанийа), дипломат при халифите ал-Каим и ал-Кадир? Селджукските султани обогатяват допълнително картината – през Чааръ, Тогрул, Алп Арслан, та чак до Малик шах. Там някъде откриваме и легендарния съперник на Низам ал-Мулк, предния „велик везир“ ал-Кундури, който губи живота си в надпреварата за властта. Не може да подминем и Омар Хаям, „винения поет“, приятел на Низам ал-Мулк. Или пък Хасан Сабах от Аламут, който става причина за един от най-устойчивите топоси в западната популярна представа за екзотизмите на „ориента“. Хашишините (от хашиш идва, нали!), насъсквани в самоубийствените си мисии от дрогата на „Стареца на планината“, продължават да възбуждат популярното въображение. Та нали и според една от версиите, самият Низам ал-Мулк губи живота си през 1092 г . от хашишинска кама. А някак подмазвачески пък, управлението му се нарича „държавата на Низам“ (ад-даула ан-низамия), но означаващо също и „държавата, управлението на порядъка, подредеността“. Почти като нашенската „стабилност“. На него, също тъй ласкателно, е посветено и съчинението на ал-Джууайни със заглавие „Подредената доктрина“ (ал-‘акида ан-низамийа) – също и „доктрината на Низам“. Друго си е да мислиш за любимия ти везир-богослов, когато говориш за неща като божествените атрибути, единобожието или „мъченията на гроба“ в отвъдното.

Но Низам ал-Мулк оставя и свои текстове – например „Книга за управлението“ (Сийасат наме), стигнала до нас в персийски оригинал. Съчинението заема място в нишата на „огледалата за принцове“ (specula principum), както ги нарича западната традиция, и предписва препоръчително поведение относно различни сфери на властта. Откривам превод на арабски, който пък е публикуван под заглавието „Биографиите на царете“ (Сийар ал-мулук) – и логично, след като част от съчинението е състои от поучителни истории от живота на предни персийски царе или арабски халифи. Говори за събирането на данъци, управлението на държавните финанси, назначаването на съдиите в правната система, разсъждава върху отлики между правните школи, изпращането на пратеници до управителите на съседни владения. И хоп! – измежду всичките сериозни теми, откриваме нещо също толкова сериозно, на което са посветени няколко абзаца.

Как да организираме събрания за пиене?

Звучи сензационно, признавам. А дворцовата култура явно го налага, с прагматична и развлекателна цел. Шариатът, свещеният закон, излишно е да се казва, има силно негативно отношение, знаем какво пише в Корана за виното (хамр). Но това не възспира арабите и персите от неговата консумация като част от живота на големците. Събранията са в много тесен кръг, изрично уточнява везирът. Трябва да има ден или два през седмицата, когато владетелят се среща с простолюдието (ал-‘амма), когато му е удобно, за да може да иде който иска, без да възспира никого. Следва да им каже изрично, че този ден или два са за тях, за да не идват през другото време, посветено на среща с елита и частни уговорки, така щото да не се случи да се позволи на един да дойде, и да се появи друг.

Имената на тези, които присъстват на тези „частни събрания [направо „седенки“] с елита“ (маджалис хасса), трябва да бъдат известни, както и точният им брой. Наложително е, ако имат придружители, всеки един тях да идва с най-много по един слуга. Не подобава да си носят сами виното или да си водят виночерпците. Въпросът тук не е свързан толкова с ресурса, колкото с властовите отношения между владетеля и неговите подчинени: обичайно е за всички владетели в такива случаи да изнасят храна и питиета от двореца им към онези, над които владее той, а не обратното, тъй като той е над всички тях господар. Следователно не подобава онези, на които той изплаща прехраната, да носят храна и питиета от техните домове към двореца. И е прието за нормално уредбата на дома на владетеля, както и всичките му приготовления, да бъдат по-красиви и по-чисти от всички големци в държавата.

Но ако все пак се случи, че има причина някой да донесе питиетата, и той донесе от долнопробен вид, тогава трябва да бъде порицан. Защото, при условие, че е натоварен да донесе питиета за този случай, които винаги трябва да бъдат добри, защо е донесъл лоши? Затуй и извиненията му е неприемливо и трябва да бъдат порицан за дързостта да носи питиета в събранието на владетеля.

Абсолютно задължително е владетелят да се обкръжава с подходяща компания

Защото да се седи в компанията на множество роби и слуги ги одързостява срещу него, отразява се зле на величието му, отнема от престижа му и неговите основания. Оттам води и до слабост в характера му – а всичко това подобава само на слугите. По подобен начин и твърде голямото смесване с големците в държавата, военачалниците и изтъкнатите сред народа уронва престижа и величието му, тъй като причинява в тях небрежност и нехайство спрямо подчинението и изпълнението на неговите повели, та и те биха се одързостили. Наложително е владетелят да обсъжда със своя „пълномощник“ (везир) нещата, свързани с управлението, армията, приходите от владенията на държавата, нейните територии, разходи, заселването, и нужните мерки срещу противниците, както и всичко останало, свързано с делата на царството.

Всички тези неща подбуждат към отегчителна скука, твърде много размишления и отеготително измъчване на душата. По силата на разума и душевната настройка, не бива да се позволява прекомерно отдаване на веселие и разкриване през тези групи хора, за да се опазят интересите на царството, тъй като характерът на владетеля не се разкрива преди никого, освен пред приближения. А ако иска да се отпусне повече в ежедневието и живота си, и да се отдаде на забавления, смешки, размяна на шеги и анекдоти с приближените от компанията му, това не нанася ущърб на величието му по никакъв начин, а ги приучава на такива неща, както сме говорили в една по-предишна глава, уточнява везирът1.

С други думи, пийте редовно в отбрана компания, не прекалявайте с бизнес темите по време на работен обяд, отдавайте се на разтуха чрез шеги и закачки само пред доверени лица. И бъдете здрави!

Бележки

  1. Низам ал-Мулк. Сийар ал-мулук ау сийасат наме, прев. Юсуф ал-Баккар, Дар ал-манахил, 2 изд., Бейрут, 2007, сс. 157-158.