Модерно е да се съставят списъци с четива относно епидемии, та ето ги моите два цента, както е модерно да се казва, аха-аха преди да се вдигне извънредното положение и да премине в неясно какво. Библията нарочно не съм споменал, защото предполагам, че сте я чели от обща култура.
Да започнем с най-популярното, разбира се.
„Чумата“ на Албер Камю
Онзи ден дори продавачът на стари книги на пазара продаваше няколко копия от първото издание на български. Рекламира с фразата „вземи си, знаеш, че е популярно“. А не, мерси, твърде е популярна, за да си я взема.
„През чумавото“ на Йордан Йовков
Малко нашенски скръбен драматизъм. И ний сме дали нещо на света.
Поуспокоиха се и се повърнаха. Но отпред, пред олтара на черквата, остана празно. И ето, на това място се появи мъж, млад, но почернял, прашен. Очите му, устремени към булката, горяха като въглени, полюляваше се. Поиска да пристъпи, но се присви в страшни гърчове, на лицето му се появиха черни петна. Краката му се подкосиха и той падна.
– Чумав! – извика някой. – Бягайте!
„Дневник на чумавата година“ на Даниел Дефо
Друга класика, един дневник,
Който представлява наблюдения или спомени за най-забележителните събития, както обществени, така и частни, които се случиха в Лондон по време на голямата епидемия в 1665 г.
Написа един гражданин, който прекара всичкото време в Лондон.
Никога неиздаван досега.
„Декамерон“ на Бокачо
Разбира се. Къде без него и чумната епидемия във Флоренция през XIV век.
„Маската на алената смърт“ на Едгар Алан По
Класика от прадядото на хоръра.
Но може да нагазим в по-малко популярни земи.
„Денят на възраждането“ на Сакьо Комацу
Японска фантастична класика. Разработвана в тайна лаборатория бактерия, но не в Ухан, предизвиква световна пандемия.
И тук е едно от двете ми най-любими неща по темата.
„The Black Death in the Middle East“ от Майкъл Долс
Най-доброто изследване на „средновековните“ сблъсъци с чумата при арабите в Близкия изток.
И второто ми най-любимо нещо, което ще постави на изпитание арабския ви:
„За достойнствата на чумата“ от Ибн Хаджар ал-Аскалани (поч. 1449)
Може би най-подробният разказ за сблъсъка на арабите с чумата, на който съм попадал, включително – и предимно – разглежда чумата от религиозна гледна точка.
„An Anatomy of the World“ от Джон Дън
Поема от един от моите метафизични и поетически любимци (помните „За кого бие камбаната“, нали?)
И накрая пак нещо академично.
„Plague Writing in Early Modern England“ от Ърнест Б. Джилман
И бъдете здрави!
