Арабите черпят с пълни шепи от античното медицинско познание. Илюстрация към това е багдадския препис на Диоскурид, на който попадам. Битува под арабското име „Сказките на Диоскурид Мъдреца“ (Макалат Диускуридис ал-хаким) в препис от 1245 г. Както се вижда по-горе, на Диоскурид му говорят едновременно античният Аристотел и кораничният Лукман (по името на сура № 31).
А пък на нас фолиа № 208 и 209 ни говорят забавни неща. Ако почнем илюстрациите от горе вляво, там седят две „испански мухи“ [cantharides, ал-кансаридас. Подхилвате ли се?]. Помагат срещу тъга. Долу вляво е саламандърът. Мъчноподвижен е, пъстър е, и е напълно невярно онова, което се твърди за него – че ако влезе в огън, не изгаря. Насекомото горе вдясно е хлебарка (от арабското сарсара, „жужа“, „пищя“), а редицата животни по полето на страницата започва с лисица. Белият й дроб, ако се изсуши и приема чрез пиене, помага на болните от астма, а топената мазнина – срещу болки в ушите. После идва прасето – белият му дроб облекчава от подутини. Черният дроб на магарето, ако се изпече и изяде, помага на очите. Пенисът на елена, стрит и погълнат, изпит, помага на ухапаните от змия. Копитата от магаре също помагат на очите. Черният дроб от дива свиня пък е полезен срещу ухапване от скопион1.
