Това отдолу прилича на корпоративна блок схема, на алгоритмична подредба, чрез която се описва мисловния процес на програмиста. Но не е. Освен ако не говорим за Програмиста, онзи, който в исляма има 99 имена, и поне няколко от тях могат да бъдат свързани с писането на вселенския изходен код – например, „Творец“ (ал-Халик) като синоним на универсален софутерен архитект или „Ваятеля“ (ал-Мусаууир, звучи повече като front-end developer). Тук обаче Програмистът е написал интересен географски алгоритъм чрез ръката на Своите раби.
Ибн ан-Нафис (поч. 1288) е арабски лекар, който тук пише коментар към най-важното арабоезично медицинско съчинение – „Канонът по медицина“ (Ал-Канун фи т-тибб) на Авицена (поч. 1037). Коментарът разсъждава върху първата част от „Канона“, посветена на „общите принципи“ (куллийат). Там пък откриваме размишления върху водата и особените свойства на река Нил, възхвалявани още от Авицена.
Юг отново се намира отляво, а купчинката закъдрени знаци обозначава „Лунната планина“ – мястото, откъдето арабите смятат, че извира Нил. Двата ръкава, спускащи се от планината, са пресечени от „езера“ (бухайра, в кръгчетата), пресичат първата напречна линия, обозначена като „екватора“ (хатт ал-истиуа’), в чийто долен край също има езеро.Ръкавите се събират в друго езеро, където пък минава втората напречна линия, маркираща „първия климатичен пояс“ (ал-иклим ал-аууал). После продължава към втория, където е маркиран Асуан, върви към Гиза, и продължава („нагоре“ за нас, „надясно“ за арабите) към делтата и Мансура, докато подмине Александрия (Искандария), Розета (Рашид) и Дамиета (Думйат) и се влее най-накрая в „Голямото солено море“, което може да е само Средиземното1.
